Лаген
| Лаген Τριανταφυλλιά | |
| — село — | |
 Църквата „Света Петка“ в Лаген | |
  Лаген  Лаген  Лаген | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Нередска планина |
| Надм. височина | 1267 m |
| Население | 64 души (2011 г.) |
| Лаген в Общомедия | |
Лàген или Лàгино (на гръцки: Τριανταφυλλιά, Триандафилия, до 1927 година Λάγενη, Лагени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 12 километра югозападно от Кучковени и на 13 километра южно от демовия Лерин (Флорина), високо в Нередската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лаген е показано два пъти – веднъж като Лайени (Layéni), село в Леринска каза с 80 домакинства и 200 жители българи и втори път като Лаген (Laguene), село в Костурска каза с 30 домакинства и 110 жители българи.[3] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Лагени има църква и население от 200 жители християни.[4]
В началото на XX век Лаген е чисто българско село в Леринска каза в Османската империя. Има около 115 – 120 къщи с население около 450 души.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 520 жители българи християни.[6]
Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев цялото село (65 къщи) е изказало желание за признаване на върховенството на Българската екзархия на 25 декември 1902 година.[7]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[8] но по данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лаген (Laghen) има 504 българи патриаршисти гъркомани.[9]
В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[10]
Между 1900 и 1935 година селото постепенно се измества на ново място, поради лошия климат.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лаген (Лагjен) има 100 къщи славяни християни.[12] След 1924 година много от жителите на селото мигрират към България.[13]
Според статистика от 1945 година в Лаген има 450 жители, всички славофони. От тях 350 не са с гръцко съзнание, 50 са с неустановено и 50 са с гръцко.[14]
През март 1946 година съдът в Лерин съди 50 души от Лаген за участие в българската паравоенна организация Охрана.[15]
Селото празнува на 2 май Свети Атанасий и на 26 юли, когато е празникът на храма „Света Петка“.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Капалискето[16][17][18] | Καπαλισκέτο | Дасомено | Δασωμένο[19] | местност[17][18] и връх във Вич на ЮИ от Лаген (1581 m)[16] |
| Мадемо | Μάδεμο | Латомион | Λατομεΐον[19] | |
| Глабока нива | Γκλαπόκα Νίβα | Длабока Нива | Λακώματα[19] | |
| Арзено[16] или Арзена[17][18] | Άρζενα | Ксофлимени | Ξωφλημένη[19] | връх във Вич на ЮИ от Лаген (1647 m)[16] |
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 – 742 жители
- 1920 – 466 жители
- 1928 – 492 жители
- 1940 – 468 жители
- 1951 – 210 жители
- 1961 – 188 жители
- 1971 – 85 жители
- 1981 – 81 жители
- 1981 – 101 жители
- 2001 – 83 жители
- 2011 – 64 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лаген
Анастас Стефанов, български емигрантски деец в САЩ и Канада, съосновател на МПО и неин пръв президент
Павле Ставриди (1915 – 1937), гръцки комунист; учи в родното си село и в Леринското педагогическо училище, което завършва в 1934 година, където става член на ОКНЕ; става учител в Клабучища, но е местен от село в село, заради комунистическа дейност; арестуван е след установяването на диктатурата на Метаксас и е екзекутиран в Акронавплия на 30 август 1937 година[20]
Ристо Алтин (1917 – 2008), деец на македонистката емиграция в Австралия- Йоан Поптрендафилов (Ιωάννης Παπατριανταφύλλου, Йоанис Папатриантафилу), боец на гръцката борба в Македония.
- Починали в Лаген
- Васил Котев (1860 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
- Други
- Трифон Митев (р. 1955), български политик и редактор на старозагорското издателство „Лаген“, по произход от Лаген
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85, 110 – 111.
- ↑ Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
- ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 104. Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 26.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
- ↑ а б Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 4 септември 2012, https://archive.is/20120904032928/www.freewebs.com/onoma/lagen.htm, посетен на 4 септември 2012
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в Topografska Karta JNA 1:100.000.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 281 - 283. (на английски)
| |||||||||||||||||||||||
