Попължани (дем Лерин)
Тази статия е за селото в Леринско, Гърция. За селото в Кичевско, Северна Македония вижте Пополжани (община Кичево).
| Попължани Παπαγιάννης | |
| — село — | |
 Изглед на селото от Дивио рид | |
  Попължани  Попължани  Попължани | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 426 души (2021 г.) |
| Демоним | Папъ̀сци |
| Попължани в Общомедия | |
Попъ̀лжани или Пополжани (местно произношение Папъ̀жени, на гръцки: Παπαγιάννης, Папаянис, до 1928 година Παπαζάνη или Ποπόζιανη, Папазани, Попозяни или Βακούφ Κιόι, Вакуф кьой[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Леринското поле западно от железопътната линия към Битоля на 12 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на река Сакулева.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото за първи път се споменава през 1435 година като „Пополжани“ във вакъфнамето от сиджилите на Битолската кадия, документ, който е известен като най-стария турско-арабски документ открит в бивша Югославия. В него селото е посочено в Леринската нахия като вакъф на Чауш бег, а границите на селото са описани.[2] Поради тази причина, селото добива името Вакуф кьой (тоест Вакъфско село) в по-късните години на османското владичество.
Селото отново се споменава в османски дефтер през 1468 година под името „Попложани“ със 124 домакинства. Всички имена на главите на домакинствата са изброени, а имената са предимно славянски. В този дефтер се споменава, че селото е дадено на Чауш бег като мюлк от султан Мурад II, който по-късно вакъфирал. За годината 1467-1468 селото произвежда приходи от 10 000 акчета. Голяма част от приходите от Попължани са предназначени за заплати на служители в джамията и имарета в Битоля, както и за храна на харата в имарета.[3]
В дефтер от 1544 година селото е регистрирано с името „Попължани“ и населението е намаляло в сравнение с 1468 година. Освен преброяването на населението са регистрирани всички видове мита, които населението на селото дължи. Например, в 1544 година данъкът за овце е 1212 акчета, това означава, че в селото е имало 1212 овце, защото този данък се е начислявал по едно акче за овца.[3]
В Битолските сиджили от 1633 година, жителите на село „Пополжани“ се оплакват, че много овце се отвеждат за джелепкешан. Те искат да дават само 5 овце вместо 15.[4]
Селото е основано на сегашното си място около 1700 година, като преди това се е намирало в сегашната горичка Вакуфска кория (Βακούφσκα Κουρία) на хълма Страната (Στράνατα).[5] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Вакуфкьой (Wakufkjoi) като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пипосуиджа (Piposuidja), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[7] В началото на XX век Попължани е чисто българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Попължени (Вакъвъ Кьой) живеят 1100 българи християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вакуф кьой (Попожени) е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 127 къщи.[9]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 1088 българи екзархисти и функционира основно българско училище с 1 учител и 54 ученици.[10]
През 1874 година селяните на Попължани изпращат покана до българския владика Натанаил Охридски с молба да извърши литургия в селото, която той приема.[11] В същото писмо, селяните пишат че:
| „ | ... быдеещи родомъ и дѣломъ българи и желаѫщи заедно с съпархіотытѣ си и съ цѣл българскый народъ да принадлежимъ подъ цьрковнѫто вѣдомство на Българскѫтѫ ни народнѫ цьрквѫ Ексархіѫтѫ, молимъ васъ колѣнопрѣклонно да ны пріемате нъ общѫтѫ Българскѫ кошярѫ | “ |
През 1891 г. българският владика Синесий Охридски освещава църква в Попължани, след като селяните отказват посвещение от гръцкия епископ.[13]
За кратко български учител в селото е деецът на ВМОРО Петър Чаулев. Ръководител на местния комитет на ВМОРО е поп Стефан Скендеров.[14] В 1902 година при Йосифовата афера след предателство на куриерите Тале, Дзоле, и Димитър от Попължани са арестувани на 18 февруари/3 март революционните дейци от селото - поп Стефан Скендеров (38-годишен), Петре Илиев (26-годишен), Ристе Стоянов (50-годишен), Ване Мицев (52-годишен), Стефо Танасов (30-годишен), Коце Ванев (28-годишен), и Ване Георгиев (48-годишен).[15]
В 1903 година жителите на селото участват в Илинденско-Преображенското въстание.
През март 1907 година водачът на гръцката въоръжена пропаганда Георгиос Цондос - Вардас изпраща две заплашителни писма до жителите на Попължани с искане те да декларират като гърци, едното адресирано до кмета Атанас Чавка, а другото до Дане Димев - първенец в селото.[16] На 9 октомври 1907 година гръцките чети го нападат селото.[17]
По време на Балканската война 3 души от Попължани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]
От 1903 до 1913 година над 100 жителите емигрират в САЩ временно за работа, повечето в градовете Бюсайръс, Охайо или Индианаполис, Индиана. Въпреки пътуването с османски паспорти, всички те се регистрират със славянски имена и като „македонци“ или „българи“ след преминаване през Елис Айлънд. Само след 1913 г. емигранти от Попължани при влизане в САЩ, започват да пътуват с гръцки документи и да се регистрират с гръцки имена.
През 1912 година българското училище в село Попължани има двама учители, главен учител е Васил Куев, а помощник е Атанас Дафов.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1920 Попължани е посочено със 120 къщи на християни славяни.[19] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Попожане има 120 къщи славяни християни.[20] В 1926 година селото е прекръстено на Папаянис.[21] В 1928 година Попължани е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 31 жители общо.[22]
В 1912 и 1928 година населението на селото е около 900 жители. Държавна сигурност определя повечето от тях като жители с негръцко или неясно съзнание. Селото не пострадва по време на Гръцката гражданска война.[23]
По време на Гръцко-турската война (1919 – 1922), 30 жители са мобилизирани от селото, двама от които са убити в Мала Азия: Пеце Попов и Георги Божинов.
На 31 октомври 1925 г. след Леринската афера селото е обискирано и населението подложено на тормоз от гръцки войскови части и жандармерия. Арестувани са 41 души, сред които Неделков и Делеников, осъдени по на 18 години затвор, Мицев, Божинов и Алексиев по на 12 години затвор, Руселиев, Алексиев, Гице, и Пецев.[24] Изпратени на остров Скирос са Илия Жиров, Лазо Деларов, Стоян Газеов, и Коста Дейков. Също заточени из разни острови са Никола Чаклев, Тодор Котевски, Филип Мицарев, и Атанас Иванов. На 24 ноември 1925 година Димитър Гоцев, Филип Маджаров и Тодор Коревчев са осъдени да бъдат депортирани за шест месеца на остров Андрос. През същата 1925 година са били осъдени следнитe лица, обвинени за връзки с ВМРО: свещеник Димитър Скендеров, Тодор Анастасов Кировски, и Анастас Димитров Попгеоргиев на доживотен затвор; Иван Глувчев и Димо Газеов на 2 години затвор и 4000 драхми глоба; Иван Станчев на 4 години затвор и 5000 драхми глоба.[25]
По време на диктатурата на Йоанис Метаксас (1936 – 1941), селяните Тане Белов, Пандо Белов, и Стефо Типев са заточени на островите Хиос и Крит.
За учебната 1942-1943 година, 6 деца от Попължани се учат в България - Георги Попгеоргиев, Васил Минев, Павле Скендеров, и други.[26]
В гръцко-италианската война (1940 – 1941) от селото са мобилизирани 35 души, двама от които са убити на фронта.
През март 1946 година съдът в Лерин съди 70 души от Попължани за участие в българската паравоенна организация Охрана.[27]
От 1950 до 1970 г. голям брой жители мигрират за постоянно в Канада, Австралия и Германия.
В 1981 година селото има 915 жители. Според изследване от 1993 година Пополжани е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[28]
В селото има една църква – „Свети Николай“ (1908 – 1912) и гробищна църква „Св. св. Константин и Елена“ (1962), както и манастирска църква „Свети Никодим“ на Дивио рид (2000). В селото има гражданско сдружение „Александър Велики“, което издава месечника „Фони ту Камбу“ (Гласът на полето), женски клуб, както и спортен клуб „Арис“.[5]
През 2003 година, българският учен и лингвист Благой Шклифов записва българския диалект в Попължани един ден преди трагичната си смърт.[29]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ячово[30] | Γιάτσοβο | Аеродромион | Άεροδρόμιον[31] | местност на З от Попължани[30] |
| Страната[30] или Страндол | Στράντο | Ипсомата | Ύψώματα[31] | връх на З над Попължани (672 m)[30] |
| Сакулева[30] | Σοκουλέβας | Ликос | Λύγκος[31] | река, минаваща през Попължани[30] |
| Чуй Глас[30] | Τσουϊγκλάς | Андилалос | Άντίλαλος[31] | връх на СЗ над Попължани (666,2 m)[30] |
| Дъбо[30] или Синоро[32] | Ντάμπο | Велинида | Βελανιδιά[31] | местност на С от Попължани[30] |
| Име | Описание |
|---|---|
| Копачо | местност на З от Попължани |
| Райко вир | местност на ЮЗ от Попължани |
| Ясмина | местност на З от Попължани |
| Клещенски рид | местност на СЗ от Попължани |
| Авлийте | местност на СИ от Попължани |
| Конярцки път | Пътят който водеше до някогашното село Коняри, местност на СИ от Попължани |
| Върбенска кория | местност на СИ от Попължани |
| Камено | местност на СИ от Попължани |
| Ичио Ливарче | местност на СИ от Попължани |
| Винарско пътче | местност на СИ от Попължани |
| Рамна Ришча (Оризча) | местност на СИ от Попължани |
| Крива Довашка | местност на СИ от Попължани |
| Писа бара | местност на СИ от Попължани |
| Бараката | местност на СИ от Попължани |
| Джаето | местност на С от Попължани |
| Крушите | местност на С от Попължани |
| Ливадките | местност на С от Попължани |
| Стред поле | местност на С от Попължани |
| Брегот | местност на С от Попължани |
| Топилата | местност на С от Попължани |
| Старица | местност на Ю от Попължани |
| Линия Петорачка | местност на ЮИ от Попължани |
- Преброявания
- 1981 - 915 души
- 2001 - 1016 души
- 2011 - 581 души
Етнографски карактеристики
[редактиране | редактиране на кода]
Село Попължани е част от Мощенските села, етнографска подгрупа на македонски българи които живеят в около 30 села в Леринското и Битолското поле. Мощенците имат специфична носия, особено женската и в миналото не сключват брак с жители на други села с различна носия.
Баба̀ри
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на първия януари селото празнува сурвашкия обичай Баба̀ри, както се нарича в леринския район. Обичаят, който за дълъг период е забравен в Леринско, е възроден от жителите на Попължани в средата на 90-те години на XX век. Жителите на селото са критикувани не само за възраждането на обичая, смятан за негръцки, но и за рекламирането на събитието в Лерин със славянското име Бабари, вместо с гръцката дума Карнавали.
Галерия на исторически снимки
[редактиране | редактиране на кода]-
Църквата „Свети Николай“ в Попължани, 1917 г. -
Църквата и кметството през Първата световна война
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Името на жителите му в местния диалект е папъсци.
- Родени в Попължани
Димитър Скендеров (1885 – ?), български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация- Илия Белов (? - 1907), български свещеник и революционер
Константин Глувчев или Константинос Глуфцис (? - 1985), гръцки свещеник в Торонто, Канада- Мицко Солаков (1890 – 1928), български революционер
- Стефан Скендеров (1864 – 1912), български свещеник и революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО в селото
- Никола Христов Търпенов (1878 - ?), български революционер, назначен за секретар в съдебната комисия от районния войвода Нацо Банички[33]
- Български опълченци от Попължани в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
- Христо Донев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
- Доброволци от Попължани в Сръбско-българската война (1885 г.)
- Кръсто Андонов Апостолов (? - 1885)[33]
- Македоно-одрински опълченци от Попължани
- Георги Христов (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, загинал при Радова скала на 22 юни 1913 година[35]
- Никола Ангелов (1884 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
- Тодор Георгиев (Георгев, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[36]
-
Гавриил (Гавре) С. Димов - Доне Димов
- Живко Попов (1922 – 1947), гръцки комунист, загинал на 6 януари 1947 година в Пътеле[37]
- Пандо К. Цакле, деец на СНОФ
- Тодор Глувчев
- Траян Стеловски (1920 – 1946)
- Христо Бакалот
- Други
Димитър Солаковски (р. 1975), северномакедонски художник от Битоля и член на Дружество на художниците на Македония, по произход от Попължани
Елени Глуфцис (р. 1992), първата жена реферка в Австралийската футболна лига, по произход от Попължани
Кочо Солаков (р. 1929), лекар от Охайо, САЩ, по произход от Попължани
- Починали в Попължани
- Георгиос Василиу, (? - 1927), гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, починал в Попължани или в Сакулево[38]
- Нацо Кочев (? – 1908), български революционер
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Обиколка на село Попължани от 2018 година в
- Видео клип на фестивала в селото от лятото на 2018 година в
- Христо Силянов. „Писма и изповеди на един четник“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Kaleši, Hasan. Najstariji Vakufski Dokumenti u Jugoslaviji na Arapskom Jeziku. Priština, Zajednica naučnih ustanova Kosova, 1972. с. 65-88.
- ↑ а б Турски Документи за Историјата на Македонскиот Народ, Опширни Пописни Дефтери од XV век, Том II, Скопје, 1973, с. 266-269.
- ↑ Матковски, Александар. Номадското сточарство во Македониjа од XIV до XIX век, Скопје, 1996, с. 89.
- ↑ а б Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Натанаил Охридски. Борба за България. София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003. с. 251-252.
- ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзноние на населението в Македония през Възраждането. София, 2005. с. 293.
- ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 43.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Годишен зборник, Книги 24–25, Филозофски факултет на Универзитетот - Скопjе, 1972, с. 181.
- ↑ „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 124-125
- ↑ „The Greek Struggle in Macedonia, 1897-1913“, Thessaloniki, Museum of the Macedonian Struggle, 1966, стр. 417
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 3 април 2009, https://web.archive.org/web/20090403230026/http://www.freewebs.com/onoma/pateli.htm, посетен на 3 април 2009
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 721.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 724-725.
- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Загиналият наш учен в Гърция блъснат от кола без светлини // Новинар. 27 септември 2003.
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 197.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 170.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 254. (на английски)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||
