Стефан Скендеров
Стефан Скендеров | |
български революционер | |
Баща и син Стефан и Димитър Скендерови | |
Роден |
1864 г.
|
---|---|
Починал | 1912 г.
|
Стефан Илиев Скендеров (изписване до 1945 година: Стефанъ Илиевъ Скендеровъ, на гръцки: Στέφανος Σκενδέρης) е български свещеник и революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Скендеров е роден в 1864 година в леринското село Попължани, тогава в Османската империя, днес Папаянис, Гърция. Баща е на свещеник Димитър Скендеров. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. Ръководител е на местния комитет на ВМОРО в Попължани.[1] В 1902 година при Йосифовата афера след предателство на двама куриери от Попължани е арестуван на 18 февруари/3 март заедно с другите революционни дейци от селото - Петре Илиев (26-годишен), Ристе Стоянов (50-годишен), Ване Мицев (52-годишен), Стефо Танасов (30-годишен), Коце Ванев (28-годишен), Ване Георгиев (48-годишен).[2] Осъден е на смърт.[3] По-късно е амнистиран.
През ноември 1903 година придружава владиката Григорий Пелагонийски в обиколката му из някои от пострадалите от Илинденското въстание битолски и лерински села.[4]
След убийството на свещеник Илия Белов през 1907 година, Скендеров става свещеник на селската църква „Свети Николай“ в Попължани.
През февруари и март 1907 година водачът на гръцката въоръжена пропаганда Георгиос Цондос - Вардас отбелязва в дневника си, че неговата чета води преговори с мюсюлманите в района за „паричната награда и подарък на револвер Манлихер“ за убийството на екзархийския поп Стефан от Попължани.[5]
В 1912 година Скендеров е убит от четата на Вардас.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Годишен зборник, Книги 24–25, Филозофски факултет на Универзитетот - Скопjе, 1972, с. 181.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 138.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 7.
- ↑ Селища на Флорина, започващи от П - Димитрис Литоксу