Пирдоп

Пирдоп
	Пирдоп
	; Сградата на читалище „Напредък“
	Пирдоп Пирдоп Пирдоп
Общи данни
Население	6611 души (15 март 2024 г.); 73,3 души/km²
Землище	90,148 km²
Надм. височина	696 m
Пощ. код	2070
Тел. код	(9)07181
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	56407
Администрация
Държава	България
Област	София
Община; – кмет	Пирдоп; Ангел Геров ; (БСП – Обединена левица, Българска прогресивна линия, ВМРО-БНД, Левицата!; 2015)
Адрес на общината
	пл. „Т.Влайков“ № 2, тел. 07181 5242
	Пирдоп в Общомедия

Пирдо̀п е град в западна България, административен център на община Пирдоп в Софийска област. Населението му е 6611 души^[1] (15 март 2024).

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 6653 души по настоящ адрес и 7062 души по постоянен адрес.^[2]

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Пирдоп се намира на 70 km източно от София и на 52 km западно от Карлово по Подбалканския път. Разположен е на 696 m надморска височина в средната част на Златишко-Пирдопската котловина. Теренът, на който е построен градът, е със слаб наклон от североизток към югозапад и се пресича от Пирдопската река, приток на Тополница. В землището на Пирдоп, което има площ 90,148 km², влизат значителни гористи територии от Златишко-Тетевенската планина на север и Същинска Средна гора на юг.

Пирдоп е изходен пункт за туристически походи към хижите „Паскал“, „Момина поляна“, „Артьовица“, „Мали извор“.

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В района на Пирдоп са открити следи от обитаване през неолита и тракийската епоха, както и останки от значително късноантично и ранносредновековно селище. На 5 km североизточно от днешния град се е намирал манастирът „Свети Илия“, част от който са запазените и днес развалини на Еленската базилика. Манастирът е значителен книжовен център и функционира до края на XVII век. В него вероятно е съставен Пирдопският апостол, един от важните паметници на среднобългарската литература, датиран към XII век.^[3]

Пирдоп се споменава в османски документ от 1430 година под името Пуротобабинче. Други наименования, използвани през следващите столетия са Пирдебоп и Протопопинци. В края на XVII век в града има килийно училище, негови жители участват в Чипровското въстание, а местният даскал Георги съставя през 1698 година Протопопинския и Тихомировия дамаскин.^[3]

През XVII – XVIII век Пирдоп се превръща в голям център на животновъдството и обработката на вълна със стотици гайтанджийски, абаджийски и килимарски работилници. През 1841 година жителите на града са освободени от ангария. През 1840 година е открито взаимно училище, което от 1853 година е класно, а през 1863 година – и девическо училище. През 1869 година е основано Народно читалище „Напредък – 1869“.^[3]

През 1869 година в града е създаден комитет на Вътрешната революционна организация. Жители на Пирдоп участват в Сръбско-турската война, Ботевата чета и Българското опълчение. Градът е освободен на 21 декември 1877 година от Двадесет и първи донски полк.^[3]

Скоро след Освобождението градът запада – лишени от пазарите на Османската империя и подложени на конкуренцията на по-ефективното промишлено производство местните занаяти замират. През март 1923 г. в селището става голямо наводнение след като реката приижда и залива околността.^[4]

След Деветоюнския преврат от 1923 година някои от селата около Пирдоп се включват в т.нар. Юнско въстание.^[3]

Население

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Населението е съставено от източноправославни християни.

Управление

Пирдоп е административен център на община, в която влиза още едно селище – село Душанци.

Настоящият кмет на община Пирдоп е Ангел Пенчов Геров.

В Общинския съвет на Пирдоп за мандат 2015 – 2019 г. влизат 5 представители на МК „Пирдоп заслужава повече“, 4 – на ПП ГЕРБ, 2 – на КП „Реформаторски блок“, 2 – на МК „Екобъдеще“.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Основно предприятие е медодобивният завод на Аурубис България.

В града навлизат все повече от големите търговски вериги. На ул. „Васил Левски“ № 8 има магазин на „Т Маркет“. На западния изход на града, между него и гр. Златица е открит Ритейл парк Средногорие в който са открити магазини на Билла, DM, Техномаркет и др.

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В Пирдоп функционират четири училища – общинските Средно училище „Саво Ценов Савов“ (основано през 1915 година като непълна гимназия с обединяването на дотогавашните две мъжки и едно девическо училище)^[5] и Начално училище „Тодор Генчев Влайков“ (отделено от гимназията през 1995 година)^[6] и държавните Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии „Никола Димов“ (основана през 1932 година като Млекарско училище)^[7] и Професионална гимназия по механоелектротехника (основана през 1961 година като Професионална техническо училище по медодобив).^[8]^[9]

Култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Православната църква „Успение Богородично“

Къща музей „Никола Пушкаров“
Исторически музей
православен храм „Успение Богородично“ и параклис „Свети Георги“.

На 5 km североизточно от града се намира Еленската базилика – единствена по рода си на Балканския полуостров трикорабна укрепена базилика от V – VI век, манастирска църква на просъществувал до края на XVII век манастир „Свети Илия“. Останките са основно проучени от проф. Петър Мутафчиев през 1913 г. и през 1970-те години от архитект Дафина Василева.

Кухнята е типична за района на Балкана. Типично ястие е ложената баница с точени кори, леко запечени и поляти с прясно мляко, сирене и яйца. Друг специалитет е пирдопският тутманик, който се завива по специфичен начин: след налагането на слоевете с прясно масло, сирене и разбити яйца тестото се прибира към центъра и се обръща наопаки. В средата се прави дупка и се сипва масло и се изпича. Друго типично ястие за този район е едрият запечен боб, наречен „бамбал“.

Известни личности

Родени в Пирдоп

Александър Антонов (1881 – 1907), социалист, революционер, деец на ВМОРО
Алипий Влайков (1856 - 1934), български учител, писател и дарител, по-голям брат на Тодор Влайков
Димитър Савов - опълченец, депутат в Учредителното събрание в Търново, първи кмет на Пирдоп
Симеон Савов – адвокат и известен пирдопски общественик, главен инициатор за построяването на училището и читалището
Саво Савов (1910 - 1944) - български акварелист, график, приложник и учител по рисуване и трудово обучение.

Александър Олимпиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев^[10]
Веселин Андреев (1918 – 1991), поет
Тодор Влайков (1865 – 1943), писател
Филип Григоров, деец на ВМОРО
Манол Иванов (1867 – 1906), филолог
Иван Искров (р. 1967), икономист и политик
Петко Койчев, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков^[11]
Цветан Кристанов (1898 – 1972), интербригадист и академик на БАН
Тодор Митов (1836 – 1891), свещеник, общественик и просветен деец
Стефан Паприков (1858 – 1920), офицер и дипломат
Михаил Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков^[12]
Никола Пушкаров (1874 – 1943), почвовед, войвода на ВМОРО
Стоян Пушкаров (1866 – 1925), военен деец, генерал-майор
Димитрина Савова (1926 – 2011), актриса
Дончо Станчев (1874 – 1921), учител, литератор, читалищен деец, социалист и участник в Първата световна и Балканските войни.

Починали в Пирдоп

Христина Морфова (1889 – 1936), певица

Източници

↑ ^а ^б www.grao.bg
↑ www.grao.bg
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3415 – 3416.
↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 17, 17 март 1923 г., стр. 2.
↑ https://supirdop.bg/?page_id=41
↑ http://nuvlaikov.com/history/
↑ https://pgthtpirdop.com/za-nas/istoriya.html
↑ https://pgme-pirdop.com/history/
↑ https://ri.mon.bg/active-institutions
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28

Външни препратки

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] а ^б www.grao.bg

[2] www.grao.bg

[геб-3] а ^б ^в ^г ^д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3415 – 3416.

[4] Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 17, 17 март 1923 г., стр. 2.

[5] ttps://supirdop.bg/?page_id=41

[6] ttp://nuvlaikov.com/history/

[7] ttps://pgthtpirdop.com/za-nas/istoriya.html

[8] ttps://pgme-pirdop.com/history/

[9] ttps://ri.mon.bg/active-institutions

[10] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37

[11] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51

[12] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]