Плиска

Плиска
	Плиска
	Плиска Плиска Плиска
Общи данни
Население	892 души (15 март 2024 г.); 26 души/km²
Землище	34,356 km²
Надм. височина	145 m
Пощ. код	9920
Тел. код	05323
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	56770
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община; – кмет	Каспичан; Златин Ценков ; (ГЕРБ; 2023)
Кметство; – кмет	Плиска; Тонка Начева; (РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК)
	Плиска в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Плиска.

Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България. Намира се на 6,2 km северозападно от град Нови пазар и на 7,2 km северно от гр. Каспичан, с гара по жп линия Варна – Русе през жп гари Каспичан и Самуил. Плиска е първата столица на Дунавска България от 681 до 893 г.^[2] По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 887 души по настоящ адрес.

Наименование

В изписания на средновековен гръцки език Чаталарски надпис на хан Омуртаг името на града е ΠΛСΚΑ.

История

Под по-късната средновековна Голяма базилика са открити останки от късноантична църква с кръстовиден план, най-вероятно мартирий (т.е. построена на място, свързано със смърт и погребение на свещеномъченик).^[3]

Първа българска държава

Градът израства на мястото на по-старо славянско селище, както подсказва чисто славянското му име Плиска.^[2] Старо наименование на селището е Абоба (Ağa Baba). Близо до него археолози от археологичния институт на Руската академия на науките в Цариград разкриват през 1899 – 1900 г. средновековния град Плиска или Плъсков (старобълг. Пльсковъ), столица на България (Първото българско царство) от края на VІІ в. до около 893 г., когато столицата се премества в Преслав. Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура.

Сведения за създаването на столицата при хан Аспарух (681 – 701 г.) се съдържат в т. нар. Български апокрифен летопис: „Онь (Испор цар) съзыда в Плюска град...“. Свидетелството обаче е с късна дата (най-рано XI век), има апокрифно-легендарен характер и е възможно да не е достоверно. Най-ранният документ за столицата е гръкоезичният надпис (821 – 822 г.), изсечен върху знаменитата Чаталарска колона, намерена на средновековен кръстопът северозападно от днешното село Хан Крум (тур. Чаталар) през 1905 г. В неговия текст тя е наречена Plskas ton kanpon, т.е. „лагерът на Плиска“ и се споменава изрично като постоянна владетелска резиденция на хан Омуртаг (814 – 830 г.). Името е гръкоезичен превод на автентичното прабългарско название от VIII – IX в., записано във византийските съчинения от X – XI в. като Pliskouba и Pliskoba. Наставката ouba, oba там е дума със самостоятелно значение: „голямо селище от степен, лагерен тип“. Затова името е родствено на степни градове, столици на номадски народи в Централна и Средна Азия, в района на Кавказ и степите на Източна Европа и може да се преведе аналогично „слънчевият град“ или „блестящ, бял град“.^[4]^[5]^[6]^[7]
Първото споменаване от източници на събития в Плиска е за 763 – 764 г., а последните споменати събития са от 1087 – 1088 г.

Основна статия: Национален историко-археологически резерват „Плиска“

Основните реставрирани постройки от първата българска столица се намират на около 3 km северно от днешния град Плиска. Останките от средновековния град заемат площ около 23 km². Той е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 m, дълбок до 7 m и с дължина над 20 km. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало малък дворец с мощни отбранителни стени, наречен Цитаделата, голям дворец и базилика, строена с каменни блокове. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим.
Първият дворец в Плиска е бил дървен. Това проличава от откритите при разкопките дупки от набити в земята колове. По времето на хан Крум е построен първият каменен дворец. За това свидетелстват византийски хронисти, които описват превземането и унищожаването на Плиска от император Никифор Геник през 811 г. Крумовият дворец е бил с размери повече от 70 на 60 m, на 2 етажа, с височина около 10 m заедно с кулите. В музея е изложена възстановка на двореца. Хан Омуртаг изгражда нов дворец, по-малък по размери, но със запазени основи и голяма част от приземния етаж. В сградата е имало жилища за хана и за неговите гости. На втория етаж е била тронната зала. Дворецът е имал собствен водопровод, запазен и до днес.
Третата част на Плиска е Цитаделата. В нея се намирало основното жилище на хана и неговото семейство. Тя е оградена с допълнителна крепостна стена. Близо до двореца на Омуртаг е било култовото средище на прабългарската столица.^[4]

В Плиска българския владетел княз Борис покръства българския народ през 864 г. Друго изключително важно събитие свързано с българите е посрещането на създателите на славянската азбука Светите братя Кирил и Методий в първата българска столица.^[8]

Средновековие

Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища. (Това е масова практика на населението, живеещо около археологически обекти и резервати, например Чѐрвен и Перперек.)

В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. Сред костните останки от IX – X в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, от които най-голям интерес представляват изчезналите към средата на XX в. от страната брадат лешояд (Gypaetus barbatus) и див колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus). Освен това са намерени находки от гарван (Corvus corax), голяма белочела гъска (Anser albifrons, както и многобройни останки от домашна кокошка.^[9] По-късно там са открити и останки от домашна кокошка (Gallus gallus domestica), домашна гъска (Anser anser), дропла (Otis tarda), ловен сокол (Falco peregrinus), скален/домашен гълъб (Columba livia), както и от домашно магаре (Equus africanus asinus), домашна свиня (Sus scrofa domestica), домашна коза (Capra aegagrus hircus) и др. Тези находки доказват практикуването на лов, животновъдство и соколарство в древната ни столица.^[10]

В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар.

Княжество България

През 1914 година в града е основана кредитна кооперация „Надежда“.

През османското владичество градът носи името Абоба (Ağa Baba). Той възвръща старото си име през 1925 година.

Народна република България

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Република България

От есента на 2006 г. резерватът има нова музейна сграда и нова експозиция. Музеят е много добре подреден с интересни възстановки и подробни табла. В близост до музея е и гробът на археолога Карел Шкорпил, когото древната българска столица е завладяла до такава степен, че да поиска да бъде погребан там.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[11]

Година на преброяване	Численост
1985	1451
1992	1366
2001	1194
2011	906
2021	795

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[12]

	Численост	Дял (в %)
Общо	906	100,00
Българи	726	80,13
Турци	54	5,96
Цигани
Други
Не се самоопределят	31	3,42
Неотговорили	92	10,15

Религии

Княз Борис I-Михаил (852 – 889 г.) приема християнството за официална религия. През 862 – 863 г. сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим.

В града има православен храм „Св. цар Борис“, който е построен през 1925 г. Свещеник е прот. Андрей Стефанов от гр. Нови пазар.

Образование

В град Плиска функционират едно основно училище (ОУ „Свети Паисий Хилендарски“), една детска градина (ЦДГ „Детелина“) и едно читалище (Читалище „Просвета – 1911“).^[13]

Читалище „Цар Борис“

Народно читалище „Цар Борис“ е създадено по инициатива на Хр. Семерджиев, Рачо Христов, Петко Драганов и Димитър Дочев. основано е през 1911 и до 1936 година се помещава в частни постройки.

Забележителности

В Плиска се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз:

Национален историко-археологически резерват „Плиска“ и Голяма базилика в Плиска, лятно работно време 9:00 – 20:00 ч., зимно работно време 9:00 – 17:00 ч.; има печат на БТС.
Музеят на града се намира в Националния историко-археологически резерват „Плиска“ и съхранява откритите в старата столица оръжия, съдове, накити и други артефакти.
Културно-исторически комплекс „Комплекс „Стара Плиска“.^[14]

Спорт

ФК Плиска – отборът е взимал участие в „А“ Аматьорска футболна група

Галерия

Изглед от останките в първата българска столица
Порта към крепостта
Тук вероятно са работили учениците на Кирил и Методий

Редовни събития

На 2 май се провежда църковен събор по случай канонизирането на княз Борис.

Личности

Аспарух (640 – 701), български владетел
Тервел (неизвестно – 721), български владетел
Кормесий (неизвестно – 738), български владетел
Севар (неизвестно – 753), български владетел
Кормисош (неизвестно – 756), български владетел
Винех (неизвестно – 760), български владетел
Телец, български владетел
Савин (неизвестно – 766), български владетел
Умор, български владетел
Токту, български владетел
Паган (неизвестно – 768), български владетел
Телериг (неизвестно – 777), български владетел
Кардам (неизвестно – 802), български владетел
Крум (неизвестно – 814), български владетел
Омуртаг (неизвестно – 831), български владетел
Маламир (неизвестно – 836), български владетел
Пресиян (неизвестно – 852), български владетел
Борис I (Михаил) (неизвестно – 907), български владетел
Владимир (Расате)(неизвестно – след 893), български владетел
Симеон I (864 (865) – 927), български владетел

Други

На града са наречени булевард „Плиска“ в Шумен,^[15] улица „Абоба“ в квартал „Крива река“ (Карта) и улица „Плиска“ в квартал „Лагера“ (Карта) в София, улица „Плиска“ в Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Стара Загора, Велико Търново, Разград, Силистра, Враца, Асеновград, Димитровград, Благоевград, Пазарджик, Хасково, Кърджали, Ямбол, Сандански, Дупница, Велинград, Вършец, Карлово, Ихтиман и др.

Вижте също

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Плиска.

Използвана литература

Антонова, Вера. Плиска – Водач на археологическите обекти и музея. София, Наука и изкуство, 1967. ISBN 1571026560.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ ^а ^б Антонова 1967, с. 3.
↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 103.
↑ ^а ^б Шуменска област, Енциклопедия – издателство „Захарий Стоянов“, София, 2011 г.
↑ Иван Танев Иванов – ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ, ВЪЗМОЖНА СЕМАНТИКА НА ИМЕТО ПЛИСКА.
↑ Община Каспичан, Общински портал на България.
↑ Георги Сотиров – Езикът на Константин Велики (1/4)], От Сътрудници, 16.08.2005 г.
↑ rozali.com
↑ Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67.
↑ Boev, Z. 2016. New animal remains from Pliska, the medieval capital (10 c. AD) of Bulgaria, (Shumen Region, NE Bulgaria). – ZooNotes, 87: 1 – 3 (2016) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg ISSN 1313-9916.
↑ Cities of Bulgaria // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
↑ uchilishta.guide-bulgaria.com
↑ Двор на кирилицата, комплекс „Стара Плиска“
↑ [1]

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[Антонова19673-2] а ^б Антонова 1967, с. 3.

[димитров-3] Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 103.

[Енциклопедия_–_Шуменска_област_2011-4] а ^б Шуменска област, Енциклопедия – издателство „Захарий Стоянов“, София, 2011 г.

[Иван_Танев_Иванов-5] Иван Танев Иванов – ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ, ВЪЗМОЖНА СЕМАНТИКА НА ИМЕТО ПЛИСКА.

[6] Община Каспичан, Общински портал на България.

[7] Георги Сотиров – Езикът на Константин Велики (1/4)], От Сътрудници, 16.08.2005 г.

[8] rozali.com

[9] Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67.

[10] Boev, Z. 2016. New animal remains from Pliska, the medieval capital (10 c. AD) of Bulgaria, (Shumen Region, NE Bulgaria). – ZooNotes, 87: 1 – 3 (2016) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg ISSN 1313-9916.

[11] Cities of Bulgaria // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)

[pop-stat.mashke.org,_2011_census-12] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)

[13] uchilishta.guide-bulgaria.com

[14] Двор на кирилицата, комплекс „Стара Плиска“

[15] [1]

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]