Направо към съдържанието

Игнатиево

Игнатиево
България
43.2483° с. ш. 27.7783° и. д.
Игнатиево
Област Варна
43.2483° с. ш. 27.7783° и. д.
Игнатиево
Общи данни
Население4328 души[1] (15 март 2024 г.)
168 души/km²
Землище25,841 km²
Надм. височина77 m
Пощ. код9143
Тел. код05119
МПС кодВ
ЕКАТТЕ32278
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ; 1999)
Кметство
   кмет
Игнатиево
Димитър Димитров
(ГЕРБ)

Игна̀тиево е град в Североизточна България. Той се намира в община Аксаково, област Варна. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4329 души по настоящ адрес и 4366 души по постоянен адрес.[2]

Град Игнатиево се намира на запад от Варна, на 15 км от нейния център. Има само автомобилни пътища. На 2 км от града в източна посока се намира общинският център — град Аксаково. На 2 км в западна посока е разположено с. Припек, а малко след него — с. Слънчево. На север от гр. Игнатиево е с. Доброглед.

В близост до града, на юг от него се намира местността „Побитите камъни“. В северна посока градът лежи на залесен склон.

Почти в самия град има могила, неразгадана и до днес. През социализма е започнато разкопаване от единия край, което не подсказало нищо, затова предположенията за исторически паметник са отпаднали.

През Кримската война (1854-1855) край Руслар са разположени английски и френски войски.[3]

След Руско-турската война от 1877–1878 г. бежанци от Одринска Тракия се заселват и основават две села — Руслар и Карагьол, които впоследствие се обединяват в село Игнатитево.

Първоначално хората заселват ниската част — там, където сега са нивите и където минава магистрала Хемус, но много хора умират от болести и по-късно селото се измества в по-високата част. Към 1896 г. заразните болести са все още широко разпространени в селото.[4]

През 1883 г. в Руслар е открито начално училище, а през 1919 г. — и прогимназия. На 4 август 1924 г. Русларският общински съвет разглежда бюджета на общината по доклад на кмета Яни Шивачев и поради липса на достатъчни училищни помещения отстъпва своето общинско здание за оформяне на три класни стаи, канцелария, салон и около декар и половина дворно место на прогимназията на селото.[5] През 1930 г. двете местни училища се сливат и се преместват в новопостроена сграда.[6]

През 1934 г. селото е преименувано на Игнатиево в чест на руския дипломат Николай Игнатиев.

Впоследствие в Игнатиево се заселват и хора от други части на България (предимно добруджанци и македонци). По време на социализма, когато голяма част от местното население си намира работа в заводите във Варна, не достига работната ръка в селскостопанската кооперация на с. Игнатиево. Тогава в селото се настаняват копанари, доведени от тогавашния кмет. С времето тяхната численост се увеличава. Голяма част от тях се смесва с местното население. Благодарение на своя труд те разполагат със собствени жилища и обработваеми площи.

След заселването на циганите в селото се появява напрежение между етническите групи. Това принуждава стотици хора да си продадат къщите и градините и да се заселят във Варна или в Аксаково.

През 1983 г. е построена нова сграда на училището.[6]

На 9 март 2011 г. село Игнатиево е обявено за град от Министерския съвет на Република България.[7]

Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]

Година на
преброяване
Численост
19341440
19461442
19561815
19652058
19753101
19853402
19923711
20013963
20113979
20213383

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост Дял (в %)
Общо 3979 100,00
Българи 2057 51,69
Турци 76 1,91
Цигани 450 11,30
Други 752 18,89
Не се самоопределят 42 1,05
Неотговорили 602 15,12

По официални статистики циганите са само 450, но реално броят им е повече, защото много от тях са в графата други и неотговорили.[11]

v ignatievo nqma nishto:(

В Игнатиево има едно училище – Средно училище „Свети Кирил и Методий“.[6]

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Годишен отчет на Варненското археологическо дружество - дигитално копие - 01/01/1907, No. 1, стр.22
  4. Свободен гражданин — седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 16, 13 ноември 1896 год., стр. 3
  5. Дневни новини — независим информационен ежедневник; ред. к-т. — Варна; печ. Зора, бр.9 / 05 август 1924 г. / стр. 2.
  6. а б в История // sou.ignatievo.eu. СОУ Св. св. Кирил и Методий, 2016. Архивиран от оригинала на 2018-06-29. Посетен на 29 юни 2018.
  7. Решение № 137 от 11 март 2011 г., обн. в ДВ, бр. 22 от 18 март 2011 г.
  8. „Справка за населението на град Игнатиево, община Варна, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-25. Посетен на 14 декември 2016 г.
  9. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  10. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)