Мездра

Вижте пояснителната страница за други значения на Мездра.

---

Мездра
Сградата на общинската управа
Мездра 43.144023, 23.71311 Мездра Мездра
Общи данни
Население	9216 души (15 март 2024 г.) 1725 души/km²
Землище	5,343 km²
Надм. височина	214 m
Пощ. код	3100
Тел. код	0910
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	47714
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община    – кмет	Мездра Иван Цанов (независим политик; 2019)
Уебсайт	www.mezdra.bg
Мездра в Общомедия

Мездра е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Мездра. Наброява 9255 души към 31 декември 2018.

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 9263 души по настоящ адрес и 10 970 души по постоянен адрес.ВЪМПИР

Името на града произлиза от турската дума „мездрея“, която в превод означава „запустяло населено място“.

Градът е разположен край река Искър (предимно на нейния ляв бряг) на изхода от Искърския пролом от Стара планина, с което се открива излаз към Предбалкана и Дунавската равнина.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2009):

Мездра
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009
население	няма данни	6487	9796	12 701	13 597	13 006	12 387	11 415	11 062	10 896
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“

История

Надгробна плоча с кръстове, издялана от сив точилен камък. Скицирана в гробищата на Мездра от Иван Енчев – Видю в 1916 г.

Днешното селище Мездра е основано, когато се построява железопътната линия София – Горна Оряховица в края на 19 век, чиито строители са главно пришълци от близките села Моравица, Боденец и Дърманци. Образува се гара Мездра и около нея започват да се заселват хора. Мездра, след построяването на линията Мездра – Видин, става втората по важност гара в Северна България след Горна Оряховица.

Почти половината от населението на Мездра са преселници от град Кичево и околностите му (намиращ се днес в Западна Македония). До 9 септември 1944 г. е съществувало културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.

Обявен е за град с Указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г., обнародван в ДВ, бр. 224 от 28 септември 1949 г.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	10918	100,00
Българи	9407	86,16
Турци	3	0,02
Цигани	185	1,69
Други	25	0,22
Не се самоопределят	38	0,34
Неотговорили	1260	11,54

Религия

• Църква „Св. вмчк. Георги Победоносец“ – построена през периода 1930 – 1932 г. по проект на арх. Петър Дограмаджиев. Основният камък на храма е положен на 19 август (Преображение Господне) 1930 г., а освещаването ѝ е извършено на 8 май (Томина неделя) 1932 г. от врачанския митрополит Паисий в присъствието на министъра на просвещението Константин Муравиев. Главни дарители за въздигането на църквата са наследниците на индустриалеца Тодор Балабанов – синът му Иван, съпругата Елена и дъщерята Зорка. Акцент в нейния интериор са иконите от т.нар. царски ред, които са рисувани от големия български художник проф. Дечко Узунов. През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.
• Църква „Шалом“.

Политика

• 2019 – Иван Аспарухов (независим)
• 2015 – Инж. Генади Събков (БСП)
• 2011 – Иван Аспарухов (независим) печели на втория тур с 46% срещу Нели Стоянова (ГЕРБ)
• 2007 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Стефан Стефанов („Движение за община Мездра“)
• 2003 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур със 78% срещу Николай Велчев (независим)
• 1999 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Славей Младенов (ОДС плюс)
• 1995 – Цветко Петков (предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втория тур с 59% срещу Веселин Кръстев (Народен съюз)

Култура

Читалище „Просвета“

Читалището е основано на 11 октомври 1925 г.

Учредителен протокол на Читалище „Просвета“ – Мездра

„Днесъ, 11 октомврий 1925 г., гражданите отъ с. Мездра, Врачанска околия, на брой 34 (тридесетъ и четири) души, събрани въ прогимназията подъ председателството на най-стария – Стоянъ Ив. Чорбановъ и при секретаръ Петъръ Горановъ, след разменените мисли решиха да образуватъ въ с. Мездра УЧЕНОЛЮБИВО ДРУЖЕСТВО И ЧИТАЛИЩЕ „ПРОСВЕТА“.

Въ същото време се прие и изработения от временната комисия уставъ.

За Настоятелство се избраха: Ст. Ив. Чорбановъ, Иванъ Кръстевъ, Пешо Митовъ, Андрей Филиповъ, Иванъ Тошевъ, Никола Николовъ и Йорданъ Георгиевъ. За Контролна комисия: Алекси Каменовъ, Георги Динковъ и Никола Алипиевъ.

За Просветителна комисия се избраха: Пешо Митовъ, Никола Николовъ, Йорданъ Христовъ, Никола Алипиевъ и Иванъ Кръстевъ, а за Увеселителна комисия – Велчо Николовъ, Петъръ Горановъ, Никола Леонкевъ, Никола Додовъ и Христо Георгиевъ.

Председателъ: (п) Ст. Ив. Чорбановъ

Секретаръ: (п) Ив. Кръстевъ”

• вестник „Искърски Фар“

Образование

Основно училище „Христо Ботев“

В началото на ХХ век – 1900/1901 г. в Мездра отваря врати първото училище. Значителна сума за строежа на сградата на училището даряват наследниците на Тодор Балабанов. През 1929 година се построява сградата на училището. Първи директор на училището е от 1923 до 1940 г. е Никола Алипиев....

Обществени институции

Здравеопазване

„МБАЛ“ ЕООД, Мездра е със следните разкрити отделения.

• Вътрешно отделение – 4 лекари, 7 сестри. 30 разкрити легла. Лекуват се пациенти с белодробни, кардиологични, гастроентерологични, ендокринологични и нефрологични заболявания. Правят се всички видове ендоскопски изследвания.
• Хирургическо отделение – 4 лекари, 7 сестри. 25 разкрити легла. Всички операции в областта на корема, онкохирургия, гръдна хирургия и спешна неврохирургия.
• Акушеро-гинекологично отделение – 3 лекари, 8 акушерки. 15 разкрити легла. Поема нормални и патологични раждания, гинекологични операции, цялата АГ спешност.
• Детско отделение – 3 лекари, 6 сестри. 15 разкрити легла. Лекуват се предимно инфекции на горните и долни дихателни пътища.
• Нервно отделение – 3 лекари, 6 сестри. 25 разкрити легла. Лекуват се инсулти, плексити, дископатии, коренчеви болки и др.
• Отделение по анестезиология и интензивно лечение – 5 лекари, 12 сестри. 6 разкрити легла. Цялата гама спешни състояния, определяни като II ниво на компетентност.
• Отделение по образна диагностика – 3 лекари, 5 лаборанти. Включва компютърен томограф, рентгенови апарати, кардиоехографи.
• Клинична лаборатория – 1 лекар, 5 лаборанти. Всички изследвания се правят и отчитат по електронен път с цел максимална обективност.
• Микробиологична лаборатория – 1 лекар, 2 лаборанти. Извършва микробиологична диагностика без вирусология.
• Хистопатологична лаборатория – 1 лекар, 2 лаборанти. Извършва експресна хистопатологична диагностика (гефрир), както и изготвянето на трайни хистологични препарати.
• Филиал за спешна медицинска помощ – 6 лекари, 6 сестри, 1 линейка.

На територията на община Мездра работят 18 общопрактикуващи лекари.

Стоматологичната помощ се осъществява от 11 стоматолози.

СБРСЗБ – 6 лекари, 16 сестри.

Икономика

Гара Мездра

• МЗ „Искър“ – нестандартно оборудване, електронни платки за автомобилостроенето.
• Текстилен завод – за широкоформатни памучни тъкани, шивашка фабрика за спално бельо.
• „Хемус М“ – завод за производство на всякакъв вид облицовъчни материали от камък (Врачански мрамор, гранит и др).
• Фирми за обработка на скални материали, производство на паметници, камини, чешми и др.
• Автобусни превози „Цветина“, автокъща „Торонто“
• 5 бензиностанции, 4 автомивки
• верига магазини „Финес“, Детска борса за всичко, свързано с детето, верига магазини „Ариел“
• „СЕ Борднетце – България“ – производство на кабелни комплекти за автомобилостроенето

Забележителности

Дом на железничаря

• Читалище „Просвета“, основано през 1925 г.
• Художествена галерия, открита на 30 декември 1971 г. Понастаящем затворена.
• Поречието на река Искър предлага изключително красиви места за къмпингуване и риболов.

Театър

• Самодеен театър към Дома на железничаря с ръководител Юли Пухалски

Музеи

• Музейна сбирка за историята на железниците в Дома на железничаря
• Археологически комплекс „Калето“ датиран от IV в. пр.н.е.

Редовни събития

• Ден на Мездра – 6 май (Гергьовден)
• Празници на културата „Мездра – май“, традицията за чието провеждане датира от 1974 г.
• Ежегодно през май се провеждат вечери на рок музиката с местни групи.
• Мездра е сред малкото градове, запазили киносалона си, където се показват най-новите филми.

Литература

Читалище „Просвета“

• Клуб на свободните писатели
• Вестник „Литературен фар“

Спорт

• OФК „Локомотив-Мездра“, състезава се в Трета лига
• Тенисклуб „Мездра“
• Велоклуб „Искърски колоездач“
• Хандбален клуб „Локомотив“
• Карате-клуб „Лотос“
• Автомоделен клуб „Интер сат“
• Шахматен клуб „Локомотив“
• Клуб по художествена гимнастика „Анелия“
• Лекоатлетически клуб „Вирен“
• Автомоделен клуб „Калето 1“
• ФК Локомотив (Мездра)
• Фолклорен танцов ансамбъл “Мездра”
• Средношколски танцов ансамбъл “Мездра”
• Детски танцов ансамбъл “Мездра-Кидс”

Личности

Централният площад

Родени в Мездра

• Борислав Пунчев (1928 – 1998), български кинорежисьор
• Вяра Ковачева (р. 1926 – 2004), българска актриса
• Георги Бранков (1913 – 1997), български политик от БКП
• Георги Тошев (1930 – 1993), български скулптор
• Красимир Бояджийски Ричи, български музикант
• Николай Кучков (р. 1948), български художник
• Пеко Таков (1909 – 2001), български политик
• Цветан Генков (р. 1984), български футболист
• Цеци Красимирова (р. 1980), български модел

Починали в Мездра

• Върбан Бояджийски (1932 – 1994), български художник
• Роза Попова (1879 – 1949), българска драматична актриса и театрална режисьор.

Свързани с Мездра

• Михаил Константийски, български духовник, константийски епископ

Други

Морският нос Мездра на остров Сноу в Антарктика е наименуван в чест на града.

Външни препратки

• Сайт на Община Мездра
• Крепостта Калето