Царевец (област Враца)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Царевец.
Царевец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 285 души[1] (15 март 2024 г.) 9,83 души/km² |
Землище | 29,01 km² |
Надм. височина | 310 m |
Пощ. код | 3141 |
Тел. код | 09121 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 78135 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Мездра Иван Цанов (независим политик; 2019) |
Ца̀ревец е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Царевец се намира на около 20 km изток-югоизточно от областния център Враца и около 8 km изток-североизточно от общинския център Мездра. Разположено е в Мездренската хълмиста област, на около 3 km северно от река Искър. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 302 m и нараства на запад-югозапад до около 330 m.
Общински път – източно отклонение в Мездра от третокласния републикански път III-103, минава през село Брусен, село Царевец и на изток през Старо село, на юг от него пресича железопътната линия София – Горна Оряховица – Варна при гара Струпец и след разклон продължава вляво (на изток) към село Струпец и град Роман, а вдясно – към селата Курново, Синьо бърдо и други.
Землището на село Царевец граничи със землищата на: село Горна Бешовица на север и североизток; село Старо село на изток; село Синьо бърдо на юг; село Ослен Криводол на юг; село Лик на югозапад; село Брусен на югозапад; село Долна Кремена на запад; село Кален на северозапад.
Населението на село Царевец, наброявало 2030 души при преброяването към 1934 г. и 2039 към 1946 г., намалява до 744 към 1992 г. и 288 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[2]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 382 лица, за 374 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, няма към „турска“, за „ромска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни и за 5 „не отговорили“.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В документи от времето на Чипровското въстание, селото е известно като Влашко село. Името е произлязло от това, че овчар от района на р. Дунав е докарвал своите стада и ги е пасял по този район.
В наши дни църквата е почти реставрирана, но повечето от ценностите и са разграбени от иманяри. Селото китно се е сгушило в полите на Стара планина. Необятна природа съчетана с величествена красота на множеството пещери, намиращи се около селото. В тях може да видите скални рисунки и йероглифи.
Селото е обградено от множество могили. По поречието на р. Искър се е намирала и границата на цар Иван-Шишмановото царство. Има много природни забележителности. Недалеч от селото е минавал стар римски път, покрит с големи каменни плочи.
Селото е преименувано от Влашко село на Царевец в началото на 20 век.
Били са развити дребното земеделие, каменоделство и някои занаяти. Селото е дало много жертви през Първата и Втората световна война. В памет на жертвите е издигнат един от най-големите паметници в района на Община Мездра.
Църквата Св. Никола вероятно е изградена през 14 – 15 век, въпреки че има датиравки и от 17 век. В нея е запазен уникален зидан иконостас и прекрасна стенопис.
През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията, в горянска група в селото подпалва снопите по време на вършитба.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 382 | 100,00 |
Българи | 374 | 97,90 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 5 | 1,30 |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]На 7 и 8 ноември е събора на селото.
На 26 август в селото се повежда националният фолклорен фестивал Белокаменица в него присъстват певчески и танцови групи от цялата стран. На 26 октомври-Димитров ден е празникът на селото.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Много характерни са видовете тутманици, и различния им начин на приготвяне. Правенето на баници със сирене е традиция, предавана ото поколение на поколение. Свински мръвки с лук.
На трапезата на Бъдни вечер в Царевец са характерни постните пълнени чушки с боб и ошав.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Справка за населението на с. Царевец, общ. Мездра, обл. Враца // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2022-04-18.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Царевец, община Мездра, област Враца
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Късносредновековна църква „Свети Никола“ село Царевец
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-036
|