Направо към съдържанието

Бяла Слатина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бяла Слатина
България
43.4688° с. ш. 23.9454° и. д.
Бяла Слатина
Област Враца
43.4688° с. ш. 23.9454° и. д.
Бяла Слатина
Бяла Слатина
43.4688° с. ш. 23.9454° и. д.
Бяла Слатина
Общи данни
Население10 992 души[1] (15 март 2024 г.)
133 души/km²
Землище82,383 km²
Надм. височина99 m
Пощ. код3200
Тел. код0915
МПС кодВР
ЕКАТТЕ07702
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   – кмет		Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
ул. „Климент Охридски“ 68
тел.: 0915/8-20-11
е-поща
Уебсайтwww.byala-slatina.com
Бяла Слатина в Общомедия

Бя̀ла Сла̀тина (на местния говор Бела Слатина, изписване до 1945 година: Бѣла Слатина) е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на община Бяла Слатина.

Населението на града към края на 2019 година е 9 644 жители.[2][3][4]

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 11 041 души по настоящ адрес и 12 342 души по постоянен адрес.[5]

Според специалисти, занимаващи се с произхода на имената (ономастици), името Слатина означава 'солен извор'.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на около 50 км североизточно от Враца в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина. Бяла Слатина се намира в ниска част на равнината и затова при движение по пътя за града самият град не се вижда. Бяла Слатина е един от малкото градове строени планово – с прави и дълги улици. На север от града се намира вилна зона (застроени вили по цялата дължина на града). Покрай града от север-североизток минава река Скът.

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в града е умереноконтинентален. Пролетта е хладна и ветровита, лятото е много горещо, есента е слънчева, а зимата е студена със силни североизточни ветрове. Средните годишни валежи са между 500 и 550 мм, характерни за умереноконтиненталния климат.

История на града

[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото селище в центъра на Бяла Слатина е от епохата на средния неолит, втората половина на шестото хилядолетие пр. Хр. Останките от това селище са открити на самия бряг на р. Скът и се простират на юг до градската баня и до парка. Има още няколко неизследвани праисторически селища в района на днешния град. При изкопни работи за основите на читалищната сграда на югоизток от центъра на града са открити останки от селище и некропол, съществували през бронзовата епоха. Намерени са глинени съдове и един бронзов връх за кама, които се съхраняват в Националния археологически музей. На изток от града до извора Сладнѝца, бившата училищна градина, също има следи от антично тракийско селище.[6]

Видно от османски документи от периода XV – XIX в. Бяла Слатина е заварена от османската инвазия с днешното си име. Изглежда, че Бяла Слатина и целият край много са пострадали при един селски бунт против султана през 1766 г., в резултат на което много от селата били обезлюдени, а други останали с население по-малко от половината. Поради това турската администрация заселила в този район помаци от Ловешко и Тиквешко. Според един списък от 1876 г. българомохамеданите в Бяла Слатина наброяват близо 100 къщи и 156 жители (броени са само мъжете). След Освобождението помаците постепенно се изселват в Анадола.[6]

С указ № 317 от 26 юни 1880 г. Бяла Слатина става околийски център на окръг Орехово и е околия до 1959 г. на Врачанска област.[6]

Първата болница в селото е открита през 1889. През 1907 година толстоисти правят опит да основат своя колония в селото и дори инсталират там печатна машина, но са изгонени от местните жители.[7]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бяла Слатина са доброволци в Македоно-одринското опълчение[9][10]. Бяла Слатина е обявена за град с указ на цар Фердинанд от 27 юни 1914 година. Илия Калканов е кметът, по чието време населеното място става град.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2016):[2][3][4]

Бяла Слатина
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2016 2021
население 9324 13442 14951 15745 16042 15995 13864 12695 12412 12541 11227 10985 9248
Източници: Национален статистически институт[2] [11] , „Citypopulation.de“[3] и „Pop-stat.mashke.org“[4]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]

Численост Дял (в %)
Общо 11227 100.00
Българи 8070 71.88
Турци 218 1.94
Цигани 1244 11.08
Други 17 0.15
Не се самоопределят 106 0.94
Неотговорили 1572 14.00

Така наречените "турци" в града живеят в турска махала, но те обаче не са етнически турци, а каракачани мюсюлмани, помаци и цигани мюсюлмани.В тази махала е разположен е разположен и месджидът на града.

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Балканкар Мизия“ АД (не функционира)
  • „Вега стар“ ЕООД – консервна фабрика
  • „Гарант“ АД – машиностроителен завод
  • „Пионер“ АД – шивашка фабрика
  • „ТК Текс“ АД
  • „Фортуна-ФЗ“ АД
  • „Милве“ АД
  • „Рила Стил“ АД – клон (не функционира)
  • „Юнион Левъл“ АД – клон
  • „Капаска“ ООД – клон
  • Нешо Миранов ЕТ
  • „Искра“ ООД
  • „Кардинал“ ЕТ
  • „ПапасМел“ ЕАД – мелница

По време на социализма в града са работили няколко големи завода. Тогава градът бързо се е разраствал и от него държавата е печелела много. Например по-голямата част от продукцията на шивашкото предприятие „Пионер“ е изнасяна в СССР. Произвеждани са и части за мотокари. След промените от 1989 г. предприятията са приватизирани, земеделската земя е реституирана, в града остават почти всички заводи, но с много намален персонал и производство.

Общинската администрация

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Кметове

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Списък на кметовете на Бяла Слатина

Култура

[редактиране | редактиране на кода]
Читалище „Развитие 1892“

През зимата на 1892 г., по инициатива на Иван А.Цонев, главен бирник на селото, и със съдействието на Гюздо Петков и други будни хора се основава читалище и се именува „Развитие“. Читалището разполага с библиотека, художествена галерия, танцови зали и др. През годините се появяват и художествените любителски колективи като: Белослатинския театър, Детско театрално студио „Буратино“, Детска театрална школа „Лъч“, появява се и музикалното изкуство като се свормират Духовата музика, Четригласният смесен хор, Мъжка вокална група, Детски народен хор, Смесеният камерен хор, Детските вокални групи: „Мини Мис“, „Бяла Слата“, „Бони-Бон“ и Детска музикална школа, появява се и танцовото изкуство, като се създават: танцов състав „Развитие“, тогавашният ансамбъл „Пионер“, група на характерни танци, група по модерен балет, балет „Грация“. През 1983 г. е построена новата сградата на читалище „Развитие“.

Образование

[редактиране | редактиране на кода]
Гимназия „Св. Климент Охридски“
Плоча от бял пясъчник с гравирани и релефни кръстове из двора на църквата „Света Параскева“ в Бяла Слатина. Скицирана от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

Забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Китката“ е местност с дъбова горичка, намираща се край западния край на Бяла Слатина. Тя е бивш дългогодишен символ на града и общината, включен в герба на града. Горичката включва 15-ина дъбове, израснали в кръг като китка, намираща се в близкия район, известен като Агиното бранище. Към 2012 г. вече не съществува, горичката с дъбовете е унищожена.
  • Паметник на Ботевия четник Кольо Радев-Черкеза – намира се на гроба му в двора на храм „Света Параскева“.
  • Паметник на поета революционер Николай Хрелков – намира се в централния градски парк.
  • Паметник „Перката“ – паметник на загинали по време на Втората световна война съветски летци. Намира се на едно от възвишенията североизточно от града в местността „Лесопарка“. До паметник във вид на част от самолетно витло, се стига по извити бетонни стъпала от местността „Езерото“.
  • Паметник на Цола Драгойчева – намира се на централния градски площад.
  • Паметник на антифашиста Благой Монов – намира се в двора на прогимназия „Св. Климент Охридски“.
  • Паметник на военнослужещите и доброволците от града, загинали по време на Сръбско-българската война, Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. Представлява стоманобетонна конструкция, облицована с мрамор, с надпис „Българийо, за тебе те умряха!“. На 3 плочи от черен гранит са списъците с имената по азбучен ред на загиналите през войните. Построен е през 2014 година. Намира се на централния градски площад пред сградата на общинската администрация.
  • Читалище „Развитие 1892“ се намира се на площад „Демокрация“ № 1

Редовни събития

[редактиране | редактиране на кода]
  • Майски културни празници: провеждат се всяка година около празника на славянската просвета и култура 24 май.
  • Традиционен белослатински панаир: провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден. Празникът продължава няколко дни. Включва културна програма и представяне на браншови организации.
  • Празник на Бяла Слатина: отбелязва се на църковния празник Кръстовден (14 септември) с решение на Общинския съвет от 2002 г.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Бяла Слатина
Свързани с града
Стадион „Чавдар“

Спорт

[редактиране | редактиране на кода]
  • Футболен клуб „Чавдар“ (Западна Б група)-з
  • Волейболен клуб „Чавдар“
  • Волейболен клуб ,,Нике"
  • Джудо клуб „Чавдар“ 2015
  • Сумо клуб ,, Чавдар"
  • Тенис клуб ,, Бела Понте"
  • СК ,,Шампион"-клуб по бокс, кикбокс и муай тай

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ а б в Население – градове в България – „НСИ“
  3. ↑ а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  4. ↑ а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  5. ↑ www.grao.bg
  6. ↑ а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  7. ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 46.
  8. ↑ Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  10. ↑ От Искър до Огоста
  11. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  12. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бяла_Слатина&oldid=12401777“.