Бъркачево

Бъркачево
	Бъркачево
	Бъркачево Бъркачево
Общи данни
Население	756 души (15 март 2024 г.); 32,8 души/km²
Землище	23,038 km²
Надм. височина	149 m
Пощ. код	3245
Тел. код	09148
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	07538
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община; – кмет	Бяла Слатина; Иво Цветков ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Бъркачево; Георги Георгиев; (ГЕРБ)

Бъркачѐво е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

Счита се, че името на селото произтича от „бъркач“ – народен лечител, който е „бъркал“ в болно гърло, за да изцери болният с лековити съставки.^[2]

География

Село Бъркачево е едно от десетките села, разположени в промеждутъка между Стара планина и Дунав. Административно-географски се намира в община Бяла Слатина. Селото е разположено около двата бряга на река Скът. Характерни са предимно черноземите почви. В стопанско отношение са застъпени зеленчуковите култури-домати, краставици и лук. Произвеждат се и дини и пъпеши, грозде, в по-малка степен праскови, сливи, кайсии. Развито е и битовото винарство.

История

Бъркачево е старо селище, въпреки че за него все още няма преведени османски документи. При изкопни работи за строежа на читалищната сграда e открито средновековно гробище, в което погребенията са извършени по християнски обичай и намерените при тях бронзови гривни и пръстени показват недвусмислено XII — XIV в. Останките от средновековното селище са в близките на гробището дворове.

През XVIII в. турската власт заселва в Бъркачево десетина семейства българомохамедани от Ловешко. През 1876 г. българомохамеданите в Бъркачево живеели в 18 къщи и били 48 жители (броени са само мъжете), но след Освобождението постепенно се изселват в Анадола.^[2] Към 1893 година в селото са останали само 2 помаци.^[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бъркачево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[4]

На 4 март 1923 г. в село Бъркачево на открито място се състои околийско събрание с 230 души делегати на Земеделските дружби от избирателната колегия на бившия земеделски министър Константин Томов. Сред ораторите е Стоян Калъчев, а събранието утвърждава решението на върховния съюз за изключването на Томов от БЗНС.^[5]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[6]

	Численост	Дял (в %)
Общо	707	100.00
Българи	435	61.52
Турци	0	0.00
Цигани	200	28.28
Други	0	0.00
Не се самоопределят	0	0.00
Неотговорили	70	9.90

Културни и природни забележителности

Името на селото не е случайно. Най-знатният човек на селото, още преди повече от 400 години е бил Иван Бъркача, на когото е кръстено Бъркачево. Първоначално селището се е намирало в по-високата част на Дунавската равнина. След голяма чумна епидемия, то се премества на сегашното си местоположение.

Кухня

Изключителна е кухнята на бъркачевчани. Освен невероятната супа от пиле и джанки, селото е особено популярно с пилето по „бабино Росинкино“. То представлява комбинация от накъсано на порции печено пиле и задушени домати и чушки. Няма по-вкусна от бъркачевската питка, изпечена под капака на старото огнище.

Личности

Гано Иванов (1926-2001), български офицер, генерал-майор

Източници

↑ www.grao.bg
↑ ^а ^б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 2
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[:02-2] а ^б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.

[3] Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.

[4] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.

[5] Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 2

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-6] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]