Направо към съдържанието

Козлодуй

За атомната електроцентрала вижте АЕЦ Козлодуй.

Козлодуй
Атомната електроцентрала в град Козлодуй, 2007 г.
Атомната електроцентрала в град Козлодуй, 2007 г.
България
43.7764° с. ш. 23.7294° и. д.
Козлодуй
Област Враца
43.7764° с. ш. 23.7294° и. д.
Козлодуй
Козлодуй
43.7764° с. ш. 23.7294° и. д.
Козлодуй
Общи данни
Население12 244 души[1] (15 март 2024 г.)
76,3 души/km²
Землище105,307 km²
Надм. височина33 m
Пощ. код3320
Тел. код0973
МПС кодВР
ЕКАТТЕ37798
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Козлодуй
Маринела Николова
(ГЕРБ; 2015)
Адрес на общината
ул. „Христо Ботев“ 13,
п.к. 303
Уебсайтwww.kozloduy.bg
Козлодуй в Общомедия

Козлоду̀й е град разположен по поречието на река Дунав в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Козлодуй. Населението на града е 13 771 жители, според данните на ЕСГРАОН от 15 юни 2013 година. [2][3][4]

Козлодуй получава статут на град през 1969 година.[4]

Козлодуй се намира в Дунавската равнина, на 7 км от вливането на р. Огоста в р. Дунав, в плодородната житница на България, наречена „Златия“. Срещу града се намира вторият по големина български остров.

В района на Козлодуй има голямо природно разнообразие на птици и растения. Функциониращият клон на БДЗП в града редовно организира меропроятия, свързани с орнитологията. Различните клубове по екология и природа в учебните заведения също организират акции по почистване, изследване и защита на природата в района. Лятото в града е много топло, зимата е по-мека от другите части на областта.

Векове наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създават свой бит и култура. Следи от тракийски поселищен цетър, съществувал през първото хилядолетие пр.н.е., са останали в надгробните могили. По-късно през тези места минава големият римски крайдунавски път. За това свидетелстват и останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста.

В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен Аспарухов военен гарнизон.

Първото известно писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал“ дефтери от XV век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано:

„Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8.
......
Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6.
Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.[5]

Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището.

През XVIII в. селището е отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно – Козлодуй (ъгъл на ледовете).

Името на селището Козлодуй и данни за него са отпечатани на български език в списание „Летоструй или къщний календар за проста година 1873“ издадено във Виена. [6] В дадената таблица на статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народночерковно отношение, са дадени данни за населените места. За с. Козлодуй през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:

Селище — Козлодуй
Народност — власи
Къщи – 320
Венчила – 401
Черкви — Св. Тройца
Име на свещеника – Рад. Георгиев и Дим. Наков[7]

На 17 май 1876 г. на козлодуйския бряг от кораба „Радецки“ слиза четата на Христо Ботев. (стар стил)

На 23 ноември 1877 г. 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец освобождава Козлодуй от османска власт.

През лятото на 1950 година, по време на колективизацията около 600 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. В Козлодуй е изпратен заместник-министъра на земеделието Стоян Сюлемезов, който се опитва да ги разубеди. Пристигането му предизвиква спонтанна демонстрация, прозорците на общината са изпочупени и е направен опит за саморазправа със Сюлемезов. Тълпата е разпръсната с оръжие, а десетки селяни са арестувани и съдени. По-късно за организацията на същите събития са съдени също участниците в нелегална група, наричаща се Бойна интернационална земеделска организация.[8]

На 6 април 1970 г. е поставено началото на строежа на Първа атомна електроцентрала „Козлодуй“.

На 31 декември 2004 г. с постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

На 31 декември 2006 г. блоковете 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

В Козлодуй живеят основно българи, има също власи, роми, руснаци, украинци, виетнамци, турци и др.

На второ място по брой жители в областта е след Враца. След Козлодуй се нареждат Бяла Слатина и Мездра.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946 – 2021):[2][3][4]

Козлодуй
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2016 2021
население няма данни няма данни 7575 10 498 12 548 13 632 14 871 14 678 14 273 13 934 12 235 11 072
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3] и „Pop-stat.mashke.org“[4]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 13058 100,00
Българи 10966 83,97
Турци 24 0,18
Цигани 136 1,04
Други 55 0,42
Не се самоопределят 56 0,42
Неотговорили 1821 13,94
  • 2015 – Маринела Николова (ГЕРБ) печели на първи тур с 53%
  • 2011 – Румен Маноев (ГЕРБ, ОДС, Гергьовден, ЗНС)
  • 2007 – Румен Маноев (Коалиция „Проект“ Промяна.BG) печели на втори тур с 58% срещу Милко Торбов (БСП).
  • 2003 – Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 56% срещу Валери Ончев (независим).
  • 1999 – Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 54% срещу Иво Симеонов (ОДС плюс).
  • 1995 – Константин Петров Рошков (независим) печели на втори тур с 41% срещу Таня Петрова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).
АЕЦ Козлодуй

Градът е с голямо икономическо значение, заради функциониращата АЕЦ „Козлодуй“. Населението на града е заето предимно в АЕЦ „Козлодуй“, както и в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Средната заплата в Козлодуй е втората най-висока в България.[10]

Училища

На територията на града функционират четири училища:

На територията на града функционират и няколко детски градини:

  • ЦДГ Слънчице
  • ОДЗ Мир
  • ОДЗ Радост
  • ЦДГ Звънче
Корабът Радецки

В Козлодуй се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Национален музей „Параход Радецки“, ул. „Хр. Ботев“ № 82, от 9,00 до 18,00 часа без почивен ден. Корабът предлага и каюти с легла с възможност за нощуване. Цената на легло на нощ е 8,00 лв. за възрастни и 5,00 лв. за пенсионери, студенти и ученици.

Друго удобство, от което биха могли да се възползват посетителите на Националния музей параход „Радецки“ е възможността за наемане на зала за провеждане на делови срещи и конференции. Цената за наем за един астрономически час е 50,00 лв.

Печат на обект №18 (Козлодуй – Национален музей „Параход Радецки“; Паметник на Христо Ботев и неговата чета) има и в хотел-ресторант „Радецки“, който се намира в непосредствена близост до обектите. Това е направено за улеснение на всички участници в движението „Опознай България – 100 НТО“.

Ежегодно по време на т.нар. Ботеви дни в края на май се провежда тържествена проверка с митинг-заря, на която се стичат множество Ботеви поклонници, сред които и участниците в ежегодния поход Козлодуй – връх Околчица, гости на града, политици и общественици.

В община Козлодуй туристическата дейност е свързана по-скоро с предоставяне на възможности за отдих и развлечение на живеещите на територията ѝ. Два са основните туристически походи, чийто маршрут преминава пред общината – национален туристически поход „По стъпките на Ботевата чета – Козлодуй-Околчица“ и Международен воден поход по р. Дунав.

Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[11] През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.[12]

Културен център за жителите и гостите на Козлодуй

Известна с участията си е младежката Театрална трупа „3 – 4!“ към Общински Детски Комплекс. Освен с театрални постановки младежите в Козлодуй се изявяват с песни, танци и т.н. Доста популярни са групите „Доминанта“, „Робинзон“, „Щуротреска“, както и няколко балета.

На територията на града действат:

  • „Дом на Енергетика“
  • Читалище „Христо Ботев“

Националният музей „Параход „Радецки““ осъществява популяризаторска и фондова дейност, свързани с живота и делото на Христо Ботев, бойния път на Ботевата чета, националноосвободителното движение, изучаване на културно-историческото наследство и др. Той е подчинен на Министерството на културата и се финансира от него.

Националният музей „Параход „Радецки““ е учреден с разпореждане N5 на Министерския съвет на Република България от 16 май 1962 г. Възстановяването му започва през май 1966 г. и преминава през няколко етапа. Корабът е установен на постоянен пристан в лимана на козлодуйския бряг. От 1993 г. извършва организирани плавания в акваторията и между пристанищата по целия български участък на река Дунав.

Корабът предлага леглова база за 40 души, първокласен салон с експозиция, удобен за провеждане на културни прояви, бизнес срещи, концерти и др.

Плувен клуб „Атомик“ към АЕЦ Козлодуй

Местният футболен отбор Ботев Козлодуй играе във „В“ РФГ, където държи първо място.

Всяка година през юли в Козлодуй се провежда тенис турнир за наградите на АЕЦ Козлодуй.

Съществува и клуб по джудо – Олимпия.

Спортна дейност извършва и Таекуон-до клуб Оренда. Клубът съществува от 1995 г. като през тези 20 г. от съществуването му има много спечелени титли – държавни, европейски и световни.

От няколко години момчетата в града се изявяват и като футболисти с отбора на града ФК „Ботев“. А от тази година като футболистки се изявяват и момичета. Ботев Козлодуй

  • 27 май – Христо Ботев и неговата чета са слезли на Козлодуйски бряг. Празникът се чества с тържествена заря.
  • 19 юни – Ден на енергетѝка
  • 29 юни – Ден на река Дунав – на този ден корабът „Радецки“ плава един час (безплатно)
Родени в Козлодуй
Хора, свързани с Козлодуй
  • Димитър Митов, вратар на Абърдийн - прекарва детството си в града и оттук започва футболната му кариера, като първоначално играе във ФК "Ботев Козлодуй"

На Козлодуй е наречена улица в квартал „Банишора“ в София (Карта).

  1. www.grao.bg
  2. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  3. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  4. а б в г Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  5. цитат от книгата на доц. Румен Ковачев „Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век в Български исторически архив“, Издателство Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 1997, стр.121
  6. Списание Летоструй или къщний календар за проста година 1873, V годишнина, издава книжарницата на Хр. Г. Данов и сие в Пловдив, Русчук и Велес, печатено в Виена у книгопечати Л. Соммер и сие, с. 58 – 59. Съхранява се в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
  7. От Искър до Огоста
  8. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 157, 160 – 161.
  9. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  10. Заплатите по общини (2017)
  11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
  12. Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.
  13. webcache.googleusercontent.com, архив на оригинала от 3 декември 2012, https://archive.is/20121203090224/http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:FCbjk6715u4J:www.namrb.org/filesystem.php?id%3D12+побратими+градове+на+козлодуй&cd=6&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a, посетен на 3 декември 2012 
  14. www.karlovo.tv
  15. www.mfa.gov.ua
  16. www.mfa.gov.ua
  17. www.kozloduy.bg, архив на оригинала от 24 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131224133441/http://www.kozloduy.bg/proekti/pobratimeni-gradove_en, посетен на 11 май 2012