Стражица

Стражица
	Стражица
	; Панорамен изглед на града
	Стражица Стражица
Общи данни
Население	5069 души (15 март 2024 г.); 101 души/km²
Землище	50,073 km²
Надм. височина	98 m
Пощ. код	5150
Тел. код	06161
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	69633
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община; – кмет	Стражица; Йордан Цонев ; (Партия Нова България; 2021)
Адрес на общината
	тел.: (06161) 43 43; 43 16; e-mail: obshtina@strazhitsa.egov.bg;
	Стражица в Общомедия

Тази статия е за града. За селото вижте Стражица (село).

Стра̀жица (до 1883 г. се казва Кадъкьой – селото със съдия / кадия от тур.) е град в Северна България, Великотърновска област, административен център на Община Стражица.

По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 5069 души по настоящ адрес и 5452 души по постоянен адрес.

География

Градът се намира край Голяма река, на 30 км североизточно от Велико Търново. Има гара на железопътната линия София – Варна и шосейни връзки с градовете Горна Оряховица, Велико Търново и Попово.

В землището на града се среща орхидеята Пърчовка.

История

Благоприятните природо-климатични условия привличат и задържат хората по тези земи още от древността. На много места има останки от селища от праисторическо, тракийско, римско и ранновизантийско време. Повечето от средновековните селища са напуснати или унищожени при османското нашествие от края на ХІV век. Част от археологичните материали, открити случайно или при изкопни работи, са представени в Изложбената зала в града.

Има население от 4093 жители при преброяването през 1965 г.

На 29 август 1969 г. село Стражица става град.^[2]

Земетресението от 1986 г.

В новата история на град Стражица има дата, която разделя събитията „преди“ и „след“. Това е 7 декември 1986 г. - датата на разрушителното земетресение, което преобръща живота на жителите на града и околните села. В района на Стражица са причинени големи разрушения, като в трагедията загиват 2 души. Вследствие от земетресението са разрушени над 150 сгради.^[3]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	4417	100,00
Българи	3637	82,34
Турци	314	7,10
Цигани	77	1,74
Други	23	0,52
Не се самоопределят	141	3,19
Неотговорили	225	5,09

Култура

Читалище „Развитие“

Народно читалище „Развитие“ е основано на 14 октомври 1895. Първоначално се е помещавало в килийното училище. От 1939 година се помещава в собствена сграда.

Забележителности

Картинна галерия с над 807 живописни творби на художници от България, Гърция, Русия, Унгария, Германия и др. Картини – акварел, маслени бой и графика; автори: Михаил Стоянов, Екатерина Стоянова, проф. Светлин Русев, Димитър Казаков, Михалес Гарудис, Васил Стоилов, Никола Маринов, Стоян Венев, Бруно Наградски. Разрушена е от земетресението през 1986 г. и не функционира.
Стъклопластика и гоблени – 28: Катя Гецова
Суха игла, дърворезба, лито, гравирано дърво, офорт, смесена техника – 141: Мария Недкова, Иван Гонгалов.
Скулптура – 30: Ненко Ненков и Николай-Шмиргела.
Музейна сбирка, проследяваща историята на град Стражица от античността до наши дни.

Религия

Християнска религия, основно православие. Историческият православен храм „Рождество Богородично“ от 1842 г. е разрушен при земетресението през 1986 г., а новият храм със същото име е осветен през 2007 г. В града има и параклис в чест на Свети Василий Велики.^[5] Стражица е част от Горнооряховска духовна околия на Великотърновска епархия на Българската православна църква.

През 2008 г. отваря врати новата протестантска църква „Сион“ в Стражица.

Образование

Средно училище „Ангел Каралийчев“. Първото училище е основано през 1834 година. През 1865 г. е основано взаимното училище от Сава Статев. Първата училищна постройка след Освобождението, отговаряща на условията за учебна работа била построена през 1892 г.
Професионална гимназия по транспорт „Васил Друмев“

Икономика

Промишленост: месодобивна и месопреработваща, млекопреработваща промишленост, мелничарство, винарство.

Селско стопанство: зърнопроизводство, лозарство, зеленчукопроизводство, млечно животновъдство, птицевъдство, рибовъдство, пчеларство, дърводобив

Известни личности

Родени в Стражица

Ангел Каралийчев (1902 – 1972), писател
Христо Дюлгеров (1905 – 1982), хоров диригент, цигулар и музикален педагог
Рачко Ябанджиев (1920 – 2004), актьор
Йордан Костов (1912 – ?), български политик от БКП
Димитър Стоянов (1928 – 1999), политик

Други

Георги Василев (р. 1946), футболен треньор, работи в града през 1977 – 1979 г.

Други

На Стражица е наречена улица в кварталите „Лев Толстой“ и „Надежда II“ в София (Карта).

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Стражица празнува 45 години от обявяването си за град // www.dnesbg.com.
↑ Снимки от голямото земетресение, 1986 г. Изгубената България.com
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ Българска патриаршия. Храмове във Великотърновска епархия // Епархии на БПЦ-БП. Посетен на 2024-03-10.

Външни препратки

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Стражица празнува 45 години от обявяването си за град // www.dnesbg.com.

[3] Снимки от голямото земетресение, 1986 г. Изгубената България.com

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-4] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[5] Българска патриаршия. Храмове във Великотърновска епархия // Епархии на БПЦ-БП. Посетен на 2024-03-10.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]