Василий Велики
| Свети Василий Велики | |
 | |
| Владика, Изповедник, Велик Архиерей, Доктор на Църквата | |
|---|---|
| Роден | ок. 329 или 330 |
| Починал | 1 януари 379 Кесария, Римска империя днес гр. Кайсери, Турция |
| Почитан в | Древноизточни църкви, Източноправославна църква, Римокатолическа църква, Лутеранска църква, Англиканска църква |
| Празник | 1 януари (православие) 2 януари (католицизъм) |
| Свети Василий Велики в Общомедия | |
Василий Велики (на гръцки: Μέγας Βασίλειος, известен също и като Василий Кесарийски (Βασίλειος Καισαρείας), е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов.
Почитан е като светец от Православната, Римокатолическата, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църква. Един от Тримата светители – отци на Църквата - заедно с Григорий Богослов и Григорий Нисийски. В Римокатолическата църква е наричан и доктор на църквата (от лат. doctor ecclesiae).
Житие
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 330 г. в областта Кападокия, в град Кесария, известен и като Мазака (сега Кайсери, Турция). Учи там, заедно с Григорий Богослов (Григорий Назиански), с когото стават приятели за цял живот. Продължава образованието си в Константинопол, след което прекарва 6 години в Атина. След завръщането си от Атина в Кесария, за кратко преподава и се занимава с право, но скоро животът му се променя коренно, когато чува проповедите на Евстатий от град Себастия (Sebastia, сега - Сивас, Турция). Евстатий е участник в Първия Вселенски събор в Никея, който поддържа арианите и основава сектата на македонитите. Той оказва голямо влияние върху Василий, но самият Василий (роден като езичник) впоследствие е православен християнин.
През 357 г. Василий предприема пътуване до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия, където изучава аскетизма и монашеството. След това се установява близо до Нео-Кесария. Към 358 г. около него се събира група ученици и той и брат му Петър и основават манастир в семейното си имение в Понт. Към тях се присъединяват майка им Емелия (Света Емилия), сестра им Макрина и няколко други жени. През 362 г. е ръкоположен за дякон, и заедно с Григорий Богослов, прекарва следващите няколко години в борба с арианската ерес. През 370 г. е избран за епископ на родния си град Кесария.
Умира през 379 г. от заболяване на черния дроб.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Основните му творби са „За Светия Дух“ (On the Holy Spirit), 3 книги срещу арианеца Евномий, проповеди върху т.нар. Шестоднев - шестте дни на Сътворението на света (на седмия Господ си почива) - и др. Василий е най-известен с правилата за монашески живот, които създава, съсредоточени върху живота в монашеската общност, литургичните молитви и труда. Автор е и на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тях са съхранени до наши дни над 300).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]
- Порфирий (Попов Г. И.), Жизнь св. Василия Великого, архиеп. Кесарии Каппадокийския. М., 1864.
- Лебедева Е. А., Св. Василий Великий. (Очерк жизни и трудов его). СПб., 1902. 216 стр.
- George Bebis. Introduction to the Liturgical Theology of St Basil the Great, Greek Orthodox Theological Review 42 (3 – 4) [1997], pp. 273 – 285.
- Margaret Gertrude Murphy, St. Basil and Monasticism: Catholic University of America Series on Patristic Studies Vol. XXV, New York, AMS Press [1930], ISBN 0-404-04543-X
- Anthony Meredith, The Cappadocians. Crestwood (NY), St. Vladimir's Seminar Press [1995], ISBN 0-88141-112-4
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска
- Статия в «Православна энциклопедии». Т. 7. С. 131 – 191
- Свети Василий Велики: биография и събрани съчинения
- Йоан Павел II. Апостолско послание «Patres Ecclesiae» по случай 1600-години от смъртта на Свети Василий Велики
| ||||||||||
|
