Направо към съдържанието

Йоан Златоуст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоан Златоуст
Ἰωάννης ὁ Χρυσόστομος
християнски светец
Хилядолетна византийска мозайка на Свети Йоан Златоуст, Света София
Хилядолетна византийска мозайка на Свети Йоан Златоуст, Света София
Роден
около 349 г.
Починал
Религияхристиянство
Канонизация
ТитлиЕпископ и Учител на Църквата
Почитан вИзточноправославна църква, Римокатолическа църква, Източнокатолически църкви, Англиканство, Лутеранска църква - Синод на Мисури
Празник13 ноември (православие)
30 януари (Ден на свети Три светители)
13 септември (католицизъм)
Атрибутипредставян в изкуството като пчели, гълъб[2]
ПокровителствоКонстантинопол; епилептиците; лекторите; ораторите; проповедниците
Семейство
Съпруганяма
Йоан Златоуст в Общомедия
Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран от 1880 г.)

Св. Йоан Златоуст (349 – 407, на гръцки: Ιωάννης ο Χρυσόστομος; на латински: Ioannes Chrysostomos) е една от най-значимите личности в историята на Православната църква. Забележителен проповедник и богослов, един от тримата светители-вселенски учители, наравно с св. Василий Велики Кесарийски и св. Григорий Богослов, чествани заедно с него на Деня на св. Три Светители на 30 януари. Самостоятелно паметта му се чества на 13 ноември, а пренасянето мощите му - на 27 януари.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Майка му е християнка на име Антуса, а баща му е военачалник-езичник, който умира скоро след раждането му. Йоан учи при езическите учени-философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина - красноречие и философия. След като завършва образованието си, Йоан става адвокат и постъпва на гражданска служба като защитник в съдебни дела.

Покръстен е когато е на 26 години[3] и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен „Златоуст“ заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол. До края на живота си многократно е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност, като привърженик на никейското християнство. На т.нар. Събор под дъба през 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, 3 пъти е изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския гр. Кукуз, след това (406 г.) в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море.

Почива в заточение на 14 септември 407 г. в гр. Комана Понтика по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни. Канонизиран е за светец през 438 г.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Йоан Златоуст е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква, съизмеримо с това на Августин Блажени на Запад. Литературното му наследство – трактати, писма (около 240) и проповеди – е колосално.

Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 проповеди). Около 386 г. пише поредицата проповеди „Срещу евреите“, която поставя началото на антиюдаистичната (противоречаща на юдаизма) традиция в християнската църква.[4] Най-известното произведения на Йоан Златоуст е „Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст“, която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия. Съхранили са се и повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време от огромен брой по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 – 1738 г. в 13 тома.

Връщането на мощите на св. Йоан Златоуст в църквата Свети Апостоли в Константинопол.

Мощи

[редактиране | редактиране на кода]

Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Истанбул, Турция – църквата „Свети Георги“.

Храмове в България

[редактиране | редактиране на кода]

В България има няколко храма, посветени на свети Йоан Златоуст. Сред тях е параклисът в двора на Българското национално радио в София, осветен през 2008 година от Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Максим[5].

На свети Йоан Златоуст е посветен параклис в Панагюрище, който е построен през 20-те години на XX век и действа като храм-паметник, тъй като в него са изписани имета на на загиналите за национално обединение през войните от1912-1913[6]. Храмът е част от Пловдивска епархия.

Черквата в благоевградското село Дебочица също е посветена на свети Йоан Златоуст. Тя е построена през 1922 година[7] и е част от Неврокопска епархия.

В село Опицвет, Костинброд, също има посветен параклис на свети Йоан Златоуст[8]. Храмът е част от Софийска епархия на Българската православна църква.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.newadvent.org
  2. ↑ www.catholic-forum.com
  3. ↑ Житие на св. Йоан Златоуст // Жития на светиите. Синодално издателство, София. 1991. Посетен на 12 декември 2019.
  4. ↑ Katz, Steven. Ideology, State Power, and Mass Murder/Genocide // Lessons and Legacies: The Meaning of the Holocaust in a Changing World. Northwestern University Press, 1999.
  5. ↑ Софийска света митрополия. Водосвет в параклиса “Св. Йоан Златоуст” на Българското национално радио // Сайт на БПЦ-БП. 2009-11-13. Посетен на 2024-11-12.
  6. ↑ Момчетата скочили за Богоявленския кръст с нова благотворителна инициатива // Вестник Време 2001. 2022-01-20. Посетен на 2024-11-12.
  7. ↑ Сън на македонска пророчица, отнесена като Ванга от вихрушка, доведе църковен хор в старата черква на благоевградското село Дебочица // Пиринско.ком. 2017-07-26. Посетен на 2024-11-12.
  8. ↑ Тотев, Марко. Светилище Блато – Опицвет // Светилища в България: Каталог на култовите места в България. 2019-05-14. Посетен на 2024-11-12.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Християнство“         Портал „Християнство“          Портал „Римска империя“         Портал „Римска империя“          Портал „Турция“         Портал „Турция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йоан_Златоуст&oldid=12410263“.