Кирил Александрийски

Свети Кирил Александрийски
	Свети Кирил Александрийски
	Св. Кирил I, 24-ти патриарх на Александрия
стълб на вярата, епископ, ; изповедник и учител на Църквата
Роден	376 г.
Починал	27 юни 444 г. (68 г.)
Почитан в	древноизточни църкви,; източноправославна църква,; римокатолицизъм,; лутеранска църква
Празник	18 януари и 9 юни (православие);; 27 юни (католицизъм)
Покровителство	Александрия
	Свети Кирил Александрийски в Общомедия

Кирил Александрийски (376 г. — 27 юни 444 г.) е богослов и тълкувател на Светото писание, представител на Александрийската богословска школа, един от Отците на Църквата и създател на православното учение за Богочовека. Канонизиран е от християнската църква за светец. В Православната църква паметта му се почита на 9 юни (самостоятелно) и на 18 януари (заедно със св. Атанасий Александрийски). Католиците го честват на 27 юни.

От 412 година е архиепископ на Александрия. Той е племенник на предшественика си Теофил Александрийски. Прочува се най-вече като борец против езичеството и юдаизма, въпреки че не е напълно сигурно дали именно той стои зад разрушаването на еврейския квартал в Александрия и зад убийството на известната, като опонентка на християнството местна философка и учена Хипатия. Добре документирано е противопоставянето му на несторианството, датиращо още от 428 година, когато Несторий е архиепископ на Константинопол. Автор е на многочислени полемични съчинения против Несторий, в които утвърждава неразделното съединение на божествената и човешката природа в Христос, започващо с Неговото раждане в света; в съчиненията му е въведен терминът „ипостасно единство“. Противно на това Несторий твърди, че Исус се е родил като човек и едва впоследствие е станал бог, чрез осеняването му от Светия дух. Кирил участва в Третия вселенски събор (Ефеския от 431 г.), на който вижданията на Несторий са осъдени като ерес и който утвърждава почитанието към Дева Мария (под името Богородица, вместо Христородица или Човекородица, за което отначало настоява Несторий). На Кирил Александрийски принадлежат и тълкувания на ред старозаветни книги, събрани в трактат за Троицата — „Тезаврос“, както и апологетично съчинение, осъждащо „Речи против християните“ на император Юлиан Апостат.

Съчинения

Беседа, произнесенная в Ефесе во время Священного собрания, по низложении Нестория^{[неработеща препратка]}
Изъяснение двенадцати глав, изложенное в Ефесе, когда Святой Собор потребовал яснейшего изложения их^{[неработеща препратка]}
Кирилла, Архиепископа Александрийского, на Святой Символ Архив на оригинала от 2007-02-16 в Wayback Machine.
Послание в Келестину, епископу Римскому^{[неработеща препратка]}
Послание к Несторию^{[неработеща препратка]}
Послание к Несторию об отлучении^{[неработеща препратка]}
Artemi, Eirini, „The mystery of the incarnation into dialogues „de incarnatione Unigenitii“ and „Quod unus sit Christus“ of St. Cyril of Alexandria“, Ecclesiastic Faros of Alexandria, ΟΕ (2004), 145 – 277.
Artemi, Eirini, St Cyril of Alexandria and his relations with the ruler Orestes and the philosopher Hypatia, Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΗ (2007), 7 – 15.
Artemi, Eirini, The one entity of the Word Incarnate. α). Apollinarius' explanation, β)Cyril's explanation, Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΔ (2003), 293 – 304.
Artemi, Eirini, The historical inaccurancies of the film Agora about the murder of Hypatia, Orthodox Press, τεύχ. 1819 (2010), 7.
Artemi, Eirini, The use of the ancient Greek texts in Cyril's works, Poreia martyrias, 2010, 114 – 125.
Artemi, Eirini, The rejection of the term Theotokos by Nestorius Constantinople more and his refutation by Cyril of Alexandria.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кирилл Александрийский“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Теофил

→

патриарх на Александрия (412 – 444)

→

Диоскор

Artemi, Eirini „The mystery of the incarnation into dialogues „de incarnatione Unigenitii“ and „Quod unus sit Christus“ of St. Cyril of Alexandria“, Ecclesiastic Faros of Alexandria, ΟΕ (2004), 145 – 277.

Artemi, Eirini, St Cyril of Alexandria and his relations with the ruler Orestes and the philosopher HypatiaΟ, Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΗ (2007), 7 – 15.
Artemi, Eirini, The one entity of the Word Incarnate. α). Apollinarius' explanation, β)Cyril's explanation, Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΔ (2003), 293 – 304.
Artemi, Eirini The historical inaccurancies of the film Agora about the murder of Hypatia, Orthodox Press, τεύχ. 1819(2010),7.
Artemi, Eirini, The use of the ancient Greek texts in Cyril's works, POREIA MARTYRIAS, (2010), 114 – 125