Вълчи дол
Тази статия е за града в България. За резервата вижте Вълчи дол (резерват).
| Вълчи дол | |
 | |
  Вълчи дол  Вълчи дол  Вълчи дол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3009 души[1] (15 март 2024 г.) 161 души/km² |
| Землище | 18,695 km² |
| Надм. височина | 270 m |
| Пощ. код | 9280 |
| Тел. код | 05131 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 12574 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Вълчи дол Калоян Цветков (БСП – Обединена левица, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!, БЗНС; 2023) |
| Кметство – кмет | Калоян Цветков |
| Адрес на общината | |
| пл. Христо Ботев 1 тел.: 05131/2317 | |
| Вълчи дол в Общомедия | |
Въ̀лчи дол е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна, в близост до град Суворово. Той е административен център на община Вълчи дол. Старото му име е Курт дере. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3027 души по настоящ адрес и 3109 души по постоянен адрес.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Историческите корени на Вълчи дол водят към VIII-IX век. Тук са открити останки от тракийски и славянски селища и от некрополи. Вълчи дол се намира на 49 км от старите столици Плиска и на 83 км от Велики Преслав.
През 1909 г. през Вълчи дол е преминала първата влакова композиция. Има гара на железопътна линия Повеляново – Добрич – Кардам. Търговията и занаятчийството разцъфтяват, поставено е началото на една от най-големите зърнени бази в страната. Появяват се първите промишлени предприятия и работилници, врати отваря и наричаната някога „огнена мелница“. Вълчи дол е първото село с дизелова електроцентрала („юзина“), построена през 1929 г.
Имената на жители на селото попадат в криминална хроника от 1923 г.[3]
През 1974 г. е обявен за град.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3179 | 100.00 |
| Българи | 2155 | 67.78 |
| Турци | 63 | 1.98 |
| Цигани | 130 | 4.08 |
| Други | 5 | 0.15 |
| Не се самоопределят | 20 | 0.62 |
| Неотговорили | 806 | 25.35 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Православни християни, роми мюсюлмани, малко евангелисти.Има и атеисти.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]
- Народно читалище „Димитър Благоев“
- Библиотека към читалището
- СУ Васил Левски
- Община Вълчи дол
- ЦДГ „Здравец“
- Дирекция „Социално подпомагане“ с 2 структурни отдела: „Социално подпомагане“ и „Закрила на детето“
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Във Вълчи дол, на северния склон на хълма „Кушу баир“, на около 500 m източно от градски парк „Съби Дичев“, се намира единствената ски-писта в Североизточна България: много привлекателно място за туристи през зимата. Пистата е с дължина около 250 m. Съществува проект пистата да се удължи с още 100 m.[7]
Театър
[редактиране | редактиране на кода]През втората половина на 1950-те и началото на 1960-те години Вълчи дол има силна самодейна театрална трупа. В нея участват основно учителите от гимназията, служители от читалището, медицински служители и някои ученици от горните класове на гимназията. Актьори като Преслав Петров и Венета Славчева от Варненския театър съветват трупата. Пиеси като „Женско царство“, „Камък в блатото“, „Рози за д-р Шомов“, „Вампир“, „Наимичка“ и други са представяни от трупата.
Духов оркестър
[редактиране | редактиране на кода]В историята на Вълчи дол има няколко духови оркестъра. Първият е създаден през 1961 г. от Славчо Симеонов. Последният е съставен главно от ученици и няколко корепетитора от гр. Добрич. Дългогодишен диригент на оркестъра е Славчо Симеонов.
Мъжка певческа група
[редактиране | редактиране на кода]Възродена е мъжката певческа група, радваща вълчидолската публика със стари градски песни.
Музеи
[редактиране | редактиране на кода]- Етнографска сбирка с предмети от бита и народни носии към народно читалище „Димитър Благоев“ гр. Вълчи дол.
- На един от площадите на града върху градската чешма е поставена скулптура на вълк, животното, на което селището дължи името си.
Футбол
[редактиране | редактиране на кода]Футболният отбор на Вълчи дол се нарича „Вихър“. Стадионът, на който играе своите домакински мачове, е наречен на олимпийския шампион по борба Петко Сираков, който е родом от Вълчи дол.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Бабин ден;
- Трифон Зарезан;
- Национален празник на България;
- Международен ден на жената;
- Сирни Заговезни;
- Великден;
- 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
- Международен ден на детето;
- Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България;
- Празник на гр. Вълчи дол - 4 септември;
- Фолклорен фестивал „Една земя за всички“;
- Ден на съединението на България;
- Ден на независимостта на България;
- Празнична програма по повод Никулден. Включване осветлението на Коледната елха;
- Коледуване.
Почетни граждани
[редактиране | редактиране на кода]- проф. Георги Чапкънов (р. 1943), скулптор
- Петко Сираков (1929 – 1996), първият световен шампион на България (Истанбул, 1957 г.) по свободна борба, сребърен медалист от Световното първенство в Техеран (1959); олимпийски вицешампион от Мелбърн (1956) по класическа борба; многократен балкански шампион и в двата стила. Баща на футболиста Наско Сираков.
- Съби Дичев (1911 – 1943), роден във Вълчи дол, деец на болшевишкото революционно-работническо движение, интербригадист в Испания. Убит в София. Бивш и настоящ патрон на комунистите във Вълчи дол.
- Ванилин Гавраилов (р. 1955), поет, издадени стихосбирки „Молитва за събуждане“ (1990), „Отговор през рамо“ (2005) и „Серенада против суета“ (2010), председател на Сдружението на писателите във Варна, завежда PR на община Вълчи дол.
- Иво Димов роден на 26 април 1970 г. във Вълчи дол. Футболист (полузащитник), играл за отборите: „Добруджа“, „Черно море“, „Спартак“ (Варна), ЦСКА.
- Костадин Бакалов (р. 1947), авиатор
- Милена Петрова родена на 07 август 1976 във Варна. Моден дизайнер, чийто бранд носи името Wolf Walley.Популяризира името на град Вълчи дол не само в България,а и в чужбина.Награди “Дизайнер на годината”;”Дамски бранд на годината”; ”Любима марка”.Носител на Почетен знак на община Вълчи дол-2024
- Стелиян Донев-STELLko част от култовата група RST.Носител на множество награди,сред които награда от конкурса “Откритие”-награда от организаторите за песента “Някой си отива”.Печели втора награда на EVROFEST с песента “Остани”.Носител на Почетен знак на община Вълчи дол-2024.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Други
[редактиране | редактиране на кода]Почетни граждани
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Иванов Георгиев-Гого – музикален ръководител, диригент на смесения хор във Вълчи дол
- д-р Димитър Златев – лекар
- проф. д-р Станко Киров – онкохирург
- Петко Сираков – първият българин световен шампион по борба
- проф. Георги Чапкънов-Чапа – скулптор
- Костадин Бакалов – авиатор
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]- Уикикниги: Готварска книга: Гювеч по вълчидолски
- Уикикниги: Готварска книга: Пълнени чушки по вълчидолски
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 9, 09 март 1923 г., стр. 1
- ↑ „Справка за населението на град Вълчи дол, община Вълчи дол, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 2 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 януари 2017. (на английски)
- ↑ Вълчи дол развива ски туризъм, архив на оригинала от 24 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100124101046/http://business.actualno.com/news_144053.html, посетен на 27 януари 2010
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт на Община Вълчи дол Архив на оригинала от 2023-07-07 в Wayback Machine.
- Facebook страница на град Вълчи дол
| ||||||||||
