Вълчи дол (община)

Община Вълчи дол
43.4, 27.55
	Община Вълчи дол
	Знаме
Общи данни
Област	Варна
Площ	472.52 km²
Население	10 432 души
Адм. център	Вълчи дол
Брой селища	22
Сайт	valchidol-bg.com
Управление
Кмет	Калоян Цветков ; (БСП – Обединена левица, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!, БЗНС; 2023)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (7); БСП за България (2); ДПС (2); Свобода (2);
	Община Вълчи дол в Общомедия

Община Вълчи дол се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в най-северозападната част на област Варна. С площта си от 472,518 km² заема 3-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 12,35% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на югоизток – община Аксаково и община Суворово;
на югозапад – община Ветрино;
на запад – община Нови пазар от област Шумен;
на северозапад – община Никола Козлево от област Шумен;
на север и североизток – община Добрич-селска от област Добрич.

Релеф, води

Релефът на общината е хълмисто-равнинен, с плоски и загладени хълмове, с недълбоки долини с полегати склонове. В западната част се простират крайните източни разклонения на Лудогорското плато с максимална височина 337 m, разположена западно от село Генерал Колево. Останалата източна половина е заета от най-южните части на Добруджанското плато, като тук надморската височина рядко надхвърля 250 m. Югоизточно от общинския център Вълчи дол е най-ниската точка на общината – 178 m.

Цялата територията на общината се отнася към Дунавския водосборния басейн. От юг-югозапад на изток-североизток, през средата на общината със своето средното течение протича река Карамандере, ляв приток на Суха река, която от своя страна се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия.

На територията на общината има изградени няколко по-големи микроязовира, по-големи от които са „Генерал Киселово“, „Страхил“, „Стефан Караджа“, „Брестак 1“ и други, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.

Населени места

Изглед към село Генерал Киселово през 2007 г.

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Бояна	168	16,435	Кокарджа	Калоян	181	17,191	Юнуз бунар
Брестак	746	38,673	Карааач	Караманите	265	22,143	Караманлъ
Войводино	182	31,609	Пашайиит Дереси	Кракра	5	11,016	Емиргази, Йени кьой
Вълчи дол	2535	18,695	Куртдере	Метличина	91	18,201	Хамбарлък, Житник, Анбарлък
Генерал Киселово	404	26,650	Емиркьой, Емирово	Михалич	524	17,743	Махалъч, Гаазиоолу
Генерал Колево	213	32,902	Араплар	Оборище	236	13,409	Семет
Добротич	305	16,191	Шадъкьой, Михалич, Шадъолу	Радан войвода	200	16,646	Бурханлар
Есеница	269	12,841	Касъмлар	Стефан Караджа	486	29,642	Караджаот Орманъ, Лиман
Звънец	43	6,635	Чанлар	Страхил	21	11,885	Коркут
Изворник	166	13,329	Бунарлъ, Пънарлъ, Хисарлък	Червенци	318	44,715	Къзълджълар
Искър	80	17,713	Аккоюнлу, Кючюк пънар	Щипско	170	38,254	Хасърджък, Хасъджък
				ОБЩО	7608	472,518	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

Указ № 620/обн. 30.11.1890 г. – преименува с. Кокарджа на с. Бояна;
през 1934 г. – с. Курт дере е преименувано на с. Вълчи дол (по името на близката гара Вълчи дол) без административен акт;
МЗ № 2820/14.08.1934 г. – преименува с. Кара агач на с. Брестак;

– преименува с. Араплар на с. Генерал Колево;

– преименува с. Шадъ кьой на с. Добротич;

– преименува с. Касъмлар на с. Есеница;

– преименува с. Бунарлии на с. Изворник;

– преименува с. Ак коюн на с. Искър;

– преименува с. Юнуз бунар на с. Калоян;

– преименува с. Караманлии на с. Караманите;

– преименува с. Емир гази (Ени кьой) на с. Кракра;

– преименува с. Хамбарлък на с. Житник;

– преименува с. Михалъч на с. Михалич;

– преименува с. Семет на с. Оборище;

– преименува с. Дере кьой на с. Поток;

– преименува с. Караджа от на с. Стефан Караджа;

– преименува с. Коркут на с. Страхил;

– преименува с. Къзълджилар на с. Червенци;

– преименува с. Хасърджик на с. Щипско;

МЗ № 3775/07.12.1934 г. – преименува с. Пашаит на с. Войводино;

– преименува с. Емир кьой (Емирово) на с. Генерал Киселово;

– преименува с. Чанлар на с. Звънец;

– преименува с. Бурханлар на с. Радан войвода;

МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г.:: – преименува с. Житник на с. Метличина;
Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Поток и го присъединено като квартал на с. Караманите;
Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава гар. с. Оборище и го присъединено като квартал на с. Оборище;
Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Вълчи дол за с.гр.т. Вълчи дол;
Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Вълчи дол за гр. Вълчи дол.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	10052	5539	1942	1068	35	82	1386	100,00	55,10	19,31	10,62	0,34	0,81	13,78
Вълчи дол	3179	2155	63	130	5	20	806	Вълчи дол	67,78	1,98	4,08	0,15	0,62	25,35
Бояна	236	63	54	105	0	0	14	Бояна	26,69	22,88	44,49	0,00	0,00	5,39
Брестак	970	851	66	30			18	Брестак	87,73	6,80	3,09			1,85
Войводино	253	83	107				61	Войводино	32,80	42,29				24,11
Генерал Киселово	535	225	266	0	4	0	40	Генерал Киселово	42,05	49,71	0,00	0,74	0,00	7,47
Генерал Колево	272	45	153	60	0	4	10	Генерал Колево	16,54	56,25	22,05	0,00	1,47	3,67
Добротич	389	155		147			80	Добротич	39,84		37,78			20,56
Есеница	364	149		212			1	Есеница	40,93		58,24			0,27
Звънец	60	19	24			0	6	Звънец	31,66	40,00			0,00	10,00
Изворник	184	76	75	29			2	Изворник	41,30	40,76	15,76			1,08
Искър	102	70	0	3	0	0	29	Искър	68,62	0,00	2,94	0,00	0,00	28,43
Калоян	266	238	25	0			0	Калоян	89,47	9,39	0,00			0,00
Караманите	309	152	95	0			57	Караманите	49,19	30,74	0,00			18,44
Кракра	14	14	0	0	0	0	0	Кракра	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Метличина	147	141		0			4	Метличина	95,91		0,00			2,72
Михалич	602	115	28	271	0	18	170	Михалич	19,10	4,65	45,01	0,00	2,99	28,23
Оборище	284	113	147	7	4	0	13	Оборище	39,78	51,76	2,46	1,40	0,00	4,57
Радан войвода	386	23	305	3	0	13	42	Радан войвода	5,95	79,01	0,77	0,00	3,36	10,88
Стефан Караджа	715	175	464	60			0	Стефан Караджа	24,47	64,89	8,39			0,00
Страхил	57	4	53	0	0	0	0	Страхил	7,01	92,98	0,00	0,00	0,00	0,00
Червенци	518	473	5	10			29	Червенци	91,31	0,96	1,93			5,59
Щипско	210	200	0	0	6	0	4	Щипско	95,23	0,00	0,00	2,85	0,00	1,90

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	10 052	100,00
Православие	4 006	39,85
Католицизъм	33	0,32
Протестантство	37	0,36
Ислям	1 885	18,75
Друго	7	0,06
Нямат	265	2,63
Не се самоопределят	925	9,20
Непоказано	2 894	28,79

Транспорт

В източната част на общината, в т.ч. и през общинския център преминава участък от 20 km от трасето на жп линията Варна – Добрич – Кардам.

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,5 km:

участък от 14,1 km от Републикански път II-27 (от km 23,6 до km 37,7);
участък от 22,3 km от Републикански път III-207 (от km 6,9 до km 29,2);
целият участък от 11,9 km от Републикански път III-2072;
участък от 22,2 km от Републикански път III-2702 (от km 8,7 до km 30,9).

Топографска карта

Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Вълчи дол
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[pop-stat.mashke.org-2] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-3] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020. (на английски)

[1]

[2]

[3]