Направо към съдържанието

Ветрино (община)

Община Ветрино
      
Общи данни
ОбластВарна
Площ292.33 km²
Население5 325 души
Адм. центърВетрино
Брой селища10
Сайтvetrino.bg
Управление
КметДимитър Димитров
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет13 съветници
Община Ветрино в Общомедия
Топографска карта на община Ветрино

Община Ветрино се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината попада в западната част на област Варна. С площта си от 292,333 km2 заема 7-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 7,64% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е предимно хълмист. В северната част се простират крайните югоизточни разклонения на Лудогорското плато с максимална височина връх Коруколак (355 m), разположен северозападно от село Доброплодно. В западната част, по границата с община Нови пазар от област Шумен, западно от селата Белоградец и Ягнило попадат източните склонове на платото Стана с височина от 441 m, разположена на 3,3 km западно от последното. В най-югозападната част, западно от село Невша се издига изолираното възвишение Сараите с височина до 362 m. Останалата източна и югоизточна част е по-слабо хълмиста и значително по-ниска, като най-ниската точка е в коритото на Провадийска река – 58 m н.в.

Близо 80% от територията на общината попада във водосборния басейн на Провадийска река, която протича в най-югозападната ѝ част по границата с община Каспичан и община Провадия. От север на юг през средата на общината протича левият ѝ приток – река Златина. Най-северната част на общината, землището на село Доброплодно, се отнася към Дунавския водосборен басейн, като тук протича част от най-горното течение на река Карамандере, ляв приток на Суха река.

На територията на общината има изградени няколко по-големи микроязовира, най-голям от които е язовир „Доброплодно“ на река Карамандере, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.

Общината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Белоградец 1055 51,950 Тюрк Арнавудлар Момчилово 152 10,715 Есетли, Еседлю, Татароолу
Ветрино 911 50,248 Яссъдепе Невша 388 47,975 Нефуша, Негевше, Неговше
Габърница 95 7,756 Ахъркьой Неофит Рилски 781 33,935 Кутлу Бей, Хаджъ Евхад, Хаджъ Ахад
Доброплодно 596 35,307 Иляс Факих Средно село 49 7,341 Ортакьой
Млада гвардия 278 25,334 Бейлии, Князево, Карие-и Бейлю Али Юрду Ягнило 203 21,772 Яйлакьой, Беш Пънаръ
ОБЩО 4508 292,333 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • МЗ № 2820/14 август 1934 г. – преименува с. Ясъ тепе на с. Ветрино;
– преименува с. Ахър кьой на с. Габърница;
– преименува с. Елес факъ на с. Доброплодно;
– преименува с. Бейлии на с. Князево;
– преименува с. Есетлии на с. Момчилово;
– преименува с. Кутлу бей на с. Неофит Рилски;
– преименува с. Орта кьой на с. Средно село;
– преименува с. Яйла на с. Ягнило;
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 5415 3457 972 144 55 39 748 100,00 63,84 17,95 2,65 1,01 0,72 13,81
Белоградец 1263 276 673 19 26 3 266 Белоградец 21,85 53,28 1,50 2,05 0,23 21,06
Ветрино 1062 878 12 4 163 Ветрино 82,67 1,12 0,37 15,34
Габърница 106 97 8 0 0 Габърница 91,50 7,54 0,00 0,00
Доброплодно 854 384 250 53 3 4 160 Доброплодно 44,96 29,27 6,20 0,35 0,46 18,73
Млада гвардия 342 332 0 4 5 Млада гвардия 97,07 0,00 1,16 1,46
Момчилово 195 182 0 11 Момчилово 93,33 0,00 5,64
Невша 501 380 9 55 6 31 20 Невша 75,84 1,79 10,97 1,19 6,18 3,99
Неофит Рилски 785 727 6 0 4 0 48 Неофит Рилски 92,61 0,76 0,00 0,50 0,00 6,11
Средно село 53 35 0 0 17 Средно село 66,03 0,00 0,00 32,07
Ягнило 254 166 13 13 4 0 58 Ягнило 65,35 5,11 5,11 1,57 0,00 22,83

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 5415 100,00
Православие 2519 46,51
Католицизъм 10 0,18
Протестантство 13 0,24
Ислям 803 14,82
Друго 4 0,07
Нямат 122 2,25
Не се самоопределят 207 3,82
Непоказано 1737 32,07

В най-югозападната част на общината, по долината на Провадийска река, преминава участък от 8,3 km от трасето на жп линията СофияГорна ОряховицаВарна.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 67,1 km:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)