Читалище
Тази статия е за институцията. За печатното издание вижте Читалище (списание).
Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси, където се развиват най-различни дейности от любителски школи по народна и модерна музика, народни и модерни танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища разполагат с духов оркестър или симфоничен оркестър, смесен хор и фолклорен ансамбъл.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен.
На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано първото българско читалище – Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин.[1][2] Димитър Маринов разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в Лом през 1848 г., над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, Кръстьо Пишурка поставя надпис „Читалище“. Постепенно в стаята започваг да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856 г. читалището се мести в собствена сграда и се нарича „Постоянство“. Същата година през пролетта Сава Доброплодни създава в Шумен третото българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников – 1856“. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
През втората половина на XX век подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
След 2009 г. към наименованията на читалищата се добавя годината на тяхното първоначално създаване.[3]
Към януари 2016 г. броят на регистрираните читалища в България е 3614.[4][5] През декември 2017 г. българските читалища са внесени в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството, воден от ЮНЕСКО.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Закон за изменение на Закона за народните читалища Архив на оригинала от 2014-07-24 в Wayback Machine., Народно събрание на Република България, 9 юни 2010
- Закон за народните читалища
- Информационен сайт за читалищата
- Фейсбук-страница към информационния сайт за читалищата
- Блог към информационния сайт за читалищата
- Портал на читалищата в България
- фейсбук-група Български читалища
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ПБЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ – гр. Свищов // chitalishta.com. Посетен на 30 януари 2019 г.
- ↑ Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ // svishtov-info.net, 8 април 2013 г. Посетен на 30 януари 2019 г.[неработеща препратка]
- ↑ Закон за народните читалища (обн. ДВ. бр. 89 от 22 октомври 1996 г., с изменения и допълнения), чл. 9, ал. 5 (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Справка към 9 април 2024 г.
- ↑ Регистър на народните читалища (административна уредба) Архив на оригинала от 2014-10-27 в Wayback Machine.. Посетен на 23 април 2014.
- ↑ Регистър на народните читалища (база данни по град/село)
- ↑ UNESCO // Архивиран от оригинала на 22 July 2020. Посетен на 2 July 2020.
| |||||||||||||||||
