Направо към съдържанието

Сава Доброплодни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сава Доброплодни
български книжовник, театрален деец, общественик и учител

Роден
Починал
19 април 1894 г. (73 г.)

Учил въвВелика народна школа
Семейство
МайкаХаджи Трендафила
СъпругаМария Доброплодна
ДецаПреслав Доброплодни
Паметник в Силистра

Сава Хаджиилиев – Доброплодни е сред видните български просветни и културни дейци, които оформят началните прояви на Българското национално възраждане.

Сава Доброплодни е роден на 3 декември 1820 г. в гр. Сливен, Османска империя. Родителите му са били православни българи, добре образовани (виж по-долу раздел Семейство). Началното си образование получава в гръцки училища в Сливен. Местните търговци и роднини събират пари и изпращат малкия Сава да учи в Цариград.

Следва във Великата народна школа в Цариград, Куручешме. Заради добрите си познания по класическа литература, учителите там дават на Сава прозвището Евкарпидис, в превод от гръцки - Доброплодни.

В гръцки учебни заведения се подготвят много образовани българи от онзи период, което до голяма степен е в унисон с елинофилството, характерно за началните етапи на българското учебно дело и народна просвета. Именно Доброплодни обаче, наред с други образовани българи, е сред онези, които оформят облика на българската култура и просвета, в която националното е на предна позиция в противовес на гръцкото влияние.

След като завършва в Цариград, Сава Доброплодни се отдава на учителската професия.

От 1842 до 1847 г. е учител в Котел. Превежда от гръцки на български игиономията на султанския лекар Архигена Сарантиев и я издава в Цариград (виж по-долу Литература).

След Котел Сава Доброплодни учителства и Шумен, където развива педагогическите си възможности. Превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия, в която се преподават много на брой и разнообразни учебни предмети. Той е сред първите и най-изтъкнати учебникари от онзи период. Сред най-изтъкнатите ученици на Доброплодни в Шумен са Васил Друмев, Илия Блъсков, В. Д. Стоянов и Добри Войников. Има голямо влияние върху тях и развива у тях интерес към литературата и театралното изкуство.

През 1852 г. отива в Земун, в пределите на тогавашната Австро-Унгарска империя. Там издава няколко книги включително пиесата "Михал" (1853).

Доброплодни се запознава с театъра в Сремски Карловци. На 15 август 1856 г. осъществява представянето на първата драматургична творба в България – побългарената комедия (по гръцкия писател Милтиадис Хурмузис) „Михал Мишкоед“, с която поставя началото на българския театър. Сава Доброплодни превежда на български език и пише пиеси, които представляват началната фаза на развитие на българската драматургия, която по-късно е развита от неговите последователи и ученици.

Според Антон Борлаков, в края на османския период Сава Доброплодни допринася за културата и образованието в Добруджа.[1]

От 1862 до 1865 г е учител във Варна.[2] Назначен е за главен учител в новооткритото българско училище в града, другият учител е Константин Арабаджиев.[3] Там Доброплодни въвежда взаимоучителния метод.

През 1864 (или 1865) отива в Тулча, където преподава. През 1870 г. тулчанското училище е затворено и Доброплодни се прехвърля в Силистра. В края на 1870 г. заминава за Цариград, за да представлява Доростолската (силистренска) епархия в Първия църковно-народен събор. Там престоява до средата на 1871 г. След това е в Кюстенджа (Констанца, Румъния) и пак в Тулча, където болен го заварва Освобождението на България.

След Освобождението на България

[редактиране | редактиране на кода]

Сава Доброплодни се премества във Варна след освобождението на града. На 23 октомври 1878 г. варненският губернатор камерюнкер Павел Баумгартен го назначава за председател на Окръжния управителен съвет на града.[4] На тази длъжност е за кратко, на проведените през декември 1878 година избори за Варненски окръжен съвет за председател е избран Димитър Икономов, а Сава Доброплодни остава само член на съвета, заедно с представителя на гърците - хаджи Янко Флори и на мюсюлманите - Мюлязим Халил Ефенди.[5]

Привлечен от Българската екзархия, заминава за Прилеп, тогава в Османската империя. Сава Доброплодни е сред първите учители в новооснованото Прилепско българско духовно училище след откриването му в учебната 1884/1885 година. Семинарията в Прилеп просъществува само една година, тъй като е затворена след клевети и протести от Цариградската патриаршия, заради което семинарията е преместена в Одрин, а след това в Цариград.[6]

На 6 август 1884 г. Българското книжовно дружество (БАН) го провъзгласява за почетен член.

Отново е във Варна, където започва да издава вестник "Нова българска пчела".[7] Вестникът съществува кратко - от 1 януари 1887 г. до март 1888 г. Първоначално се е печатал във Варна, а впоследствие и в София.

В края на 1887 год. Сава Доброплодни се преселва в София. На 27 ноември 1887 г. Петото ОНС му отпуска пенсия. През 1893 г. пише кратка автобиография, посветена на сватбата на Фердинанд с Мария Луиза, и се подписва като „верен поданик и държавен пенсионер“.

На 18 май 1889 г. цар Фердинанд го удостоява със сребърен медал за заслуги.

Умира на 19 април 1894 г. в София, в бедност и мизерия, но с несломен дух:[3]

Който е скромен и много философствува, така изпаща.

В спомените си за семейството (хаджи Илия и хаджи Трандафила от Сливен) пише, че баща му хаджи Илия, чийто брат бил поп Никифор, е роден през 1780 г. Майка му хаджи Трандафила е родена през 1785 г., ханджийка и учителка, дъщеря на търговец от Ямбол. Сава има братя хаджи Никола, Хараламби, Христаки и сестра Мария.

Баща му, Илия Славов, учил в гръцките и българските манастири на Света гора и става учител по гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика. Майка му, хаджи Трендафила, дъщеря на търговеца Христо от Ямбол, е получила манастирско образование и също е учителка. През 1805 г. откриват в дома си килийно училище.

Хаджи Илия Славов бил, освен наставник, също възпитател и добър певец. Бил ръкоположен от сливенския митрополит за пръв певец (протопсалт) и проповедник. Наложило му се да отстъпи пред хаджи Юрдан Селиминский (учил се в Атина на по-систематично преподаване и подигравал се на светогорските поучения и постите, имал ученици и от Шумен – хаджи-Савовите синове), който не одобрявал речите му. Поради тази причина хаджи Илия станал учител.

Богат списък с дигитални копия може да се намери на сайта на Регионална библиотека „Петко Р. Славейков” - Велико Търново.[8]

  • Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието, сочинена на Гречески и Френски от целителя Архигена Сарантиев, а преведена на Българския язик от Савва Х. Илиевича Доброплоднаго Сливненина. Издание перво. В Цариград. 1846. достъпна онлайн (Второто издание излиза през 1853 г в Земун).
  • Водител на взаимните  училища. / Сочинен от … Управител на Шюменските училища. - Земун: Сопроновата бързотиска, 1852. - 82, 6 с.
  • Михал. Комедия на четири действия. / Приготовлена от … - Земун: Сопроновата бързотиска, 1853. - 56 с.
  • Писменик (Писмовник). / Сочинен от … - Земун: Сопроновата бързотиска, 1853. ІV. - 163 с., 6 л.
  • [Училищни таблици]. / Сочинени от … Професора в Великата Карловачка гимназия в Австрия. - Белград: Княжеско-сръбска книгопеч., 1857. - 9 табл. Съдържат упътвания и примери за преподаване на бълг. език и аритметика.
  • Пространий буквар за децата, или взаимноучителни таблици. / Съчинени от …, управителя в Сливенските учебни заведения. – Цариград: Книгопеч. на Ф. Дивитчина, 1860. - 85 с.
  • Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравието. / Събрани и наредени от С. И. Доброплоднаго - Болград: Училищна книгопеч., 1865. - 79, 13 с.
  • Неделни апостоли и евангелия или тълкование на апостолските деяния от св. апост. Лука, на посланията от апостола Павла и на евангелията с нравствено поучение. / Съчинени от …- Болград: Училищна книгопеч., 1866. - 138 с.
  • Тълкование на неделните апостоли и евангелия. – Цариград: б. и., 1867.
  • Неделни евангелия – почерпани от астраханския и ставрополски Никифор. Съкратени и подредени от … - Русе: б. и., 1882.
  • Нова лесна метода да се изучи българский език, а практически руский и гръцкий. Доброплодний, Савва Илиев; Никола Живков - Варна: печ. Х. Н. Войников, 1885. – 176 с.
  • Скромно стихотворение: “Размишления към самаго себе си”. / Съчинено от ... – С.: печ. Ив. К. Божинов, 1892. – 6 с., 1 портр.
  • Кратка автобиография: Извлечена от пространната му. Който описва частния, обществения и политическия живот на България от 1827 г. до днес, заедно със своя си. За прочит на любочитателите. / Съчинена от.... – С.: Книгопеч. Вълков, 1893. – 119 с.

На Сава Доброплодни е наречена улица в кварталите „Драгалевци“ и „Могилата“ в София (Карта).

На негово име е наречена бившата улица XVII във Варна. Tова решение е взето през март 1912 г. на тържествено събрание на Варненското археологическо дружество по случай петдесетгодишнината на първото българско училище в града. Председателят на дружеството Херман Шкорпил предлага да се преименуват 30 улици (наречени линии) с имената на заслужили дейци на учебното дело и възраждането на българщината във Варна.[2]

  1. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 1, 27 юни 1917, стр.2
  2. а б Годишен отчет на Варненското археологическо дружество - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, 8 стр.
  3. а б Церов, Иван. Костадин Тодоров Арабаджиев. първи български учител във Варна. (Биографични черти). // Известия на Варненското археологическо дружество VI. 1914. с. 12-38.
  4. Варненски кореняк - дигитално копие / 01/12/1927, No. 8, стр.2
  5. Денчев, Борислав. Варна след Освобождението. Едно закъсняло възраждане на българщината. София, Анубис, 1998. ISBN 9544261729.
  6. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 124.
  7. Регионална библиотека "Пенчо Славейков". Нова българска пчела [вестник:седмичник : Вестник поучителен, занимателен и шеговит - Год. 1, N 1-15 (1887). - Варна : С. И. Доброплодни, 1887]
  8. Регионална библиотека „Петко Р. Славейков” - Велико Търново. Доброплодни, Сава Хаджиилиев