Свещарска гробница

Свещарска гробница
Местоположение
Свещарска гробница Местоположение в България Област Разград 43.744964, 26.7663
Страна	България
Област	Област Разград
Археология
Вид	Гробница
Период	III век пр.н.е.
Епоха	Тракийска епоха
Сайт	getika.com/index.php?ez=en&pageid=home
Световно наследство на ЮНЕСКО
Име	Thracian Tomb of Sveshtari
Регион	Европа и Северна Америка
Тип	Културно
Критерий	i, iii
Вписване	1985
ID	359
Свещарска гробница в Общомедия

Свещарската гробница е тракийски култов комплекс, разположен в Североизточна България, област Разград, Община Исперих, на 2,5 км югозападно от село Свещари (на турски: Мумджилар), на 42 км североизточно от Разград. Гробницата е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта.

Разкриване

Тракийската гробница

Разкрита е в края на август 1982 г. при разкопаването на високата Гинина могила край селото. Откритието се превръща в археологическа сензация Ръководител на разкопките е доцент Мария Чичикова, която работи заедно с д-р Тотю Иванов. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик.

Устройство

Свещарската гробница се състои от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен с колони с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди. Стените на гробната камера са оформени като колонада с колони, долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1,20 м. Облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмнокафява боя по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.

Съдържание

Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на пет коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника – владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете. В погребението е открита и латенски тип келтска фибула, въпреки че всички останали елементи на погребалния обред са характерни за Тракия – стъпаловидната гробна яма, трупоизгарянето, погребаното по характерния за гетите обичай лежащо върху камък куче с отрязана глава.

Статут

Разкопаната гробница при Свещари не е изолирана. На протежение от 2 км са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват. Посещението на гробницата се заплаща. През 1985 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в Париж, Франция, Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Вижте също

• Долина на тракийските владетели
• Александровска гробница
• Четиньова могила (Старосел)

Литература

• Станчева, М., Девет български чудеса – национални паметници на културата, С., Златоструй, 1993.
• Вълева, Ю. Свещарската гробница: пропорции и форми на архитектурните елементи. – Проблеми на изкуството, 1993, № 1, 45 – 55.
• Valeva, J. The Sveshtari Figures (An Attempt to Specify Several Hypotheses). – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
• Вълева, Ю. Митология и история в свещарския рисуван фриз. – Проблеми на изкуството, 1996, № 4, 52 – 57.
• Хелис V. Гетите – култура и традиции. 20 години проучвания на Свещарската гробница и резервата Сборяново. Съст. Диана Гергова. С., БАН, 2007.
• Росица Гичева-Меймари. Богини и свещени растения в гробницата от Свещари. – Проблеми на изкуството, 2008, № 2,
• Малвина Русева. Съпоставяне на женските изображения от Гинина могила край с. Свещари с женски образи върху сребърни тракийски съдове. – Паметници, реставрация, музеи, 2009, № 3 – 4,
• Теофилов, Т. The Tracian tomb near the village of Sveshtari IV. Problems of Conservation. S.1986, p.121 – 123.
• Теофилов, Т. Анализ на стиловите особености в архитектурата на тракийската гробница край с. Свещари. В: Terra antiqua Balcanica, Ac.III.S.1988, p.144 – 160.

Външни препратки

• Свещарската тракийската гробница на сайта на ЮНЕСКО ((en))
• Отвориха Свещари Архив на оригинала от 2007-11-23 в Wayback Machine., публикация във в. „Култура“