Направо към съдържанието

Теофил Теофилов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теофил Теофилов
български архитект
Роден
Починал
12 март 2008 г. (63 г.)
Велико Търново, България
ПогребанСвета Богородица, Копривщица, Република България
Учил въвВисш инженерно-строителен институт, ICCROM
НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий
Велико Търново
Семейство
БащаПетко Теофилов

Теофил Петков Теофилов е български архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 декември 1944 година в Пловдив, в семейството на Петко и Димитрия Теофилови. Израснал и живял в Копривщица.

Завършва Архитектурния факултет във Висшия инженерно строителен институт през 1968 г. От 1969 година е член на Съюза на архитектите в България. Специализира в Международния център за изследвания, консервация и реставрация на културни ценности (ICCROM) в Рим, Италия от 1972 до 1973 година.

Храм „Свети Димитър“ във Велико Търново

През 1973 г. печели конкурс за научен сътрудник в областта на теорията, историята, реставрацията и консервацията на паметници на културата към Институт по изкуствознание при БАН – НИЛ при НИПК. В периода 1986 – 1989 година специализира управление на културните процеси в Москва. От завършването на висшето си образование до 1986 година работи като проектант и научен сътрудник към Националния институт за паметниците на културата. Главен архитект е,[1] а от 1986 до 1988 година е и кмет на Велико Търново[2].

От 1989 година е директор на Националния музей на архитектурата във Велико Търново. Сред реализираните му проекти са реставрациите на църквите „Св. Димитър Солунски“ – квартал Асенов и „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, църквите „Рождество Христово“, „Св. Георги“ и „Св. Атанасий“ в с. Арбанаси, „Св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ в гр. Свищов, Тракийски култов комплекс, край с. Свещари, Голяма базилика в Плиска, Кръгла (Златна) църква – Преслав, обекти в Царевец, Борис Деневата къща, Къщата с маймунката, Мост на Кольо Фичето в гр. Бяла и други обекти от съкровищницата на българската средновековна и възрожденска архитектура.[3]

Автор е на около 60 научни статии по направени изследвания на културни паметници от Античността, Средновековието и Българското възраждане. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I и II степен и награда „Оборище“, която се присъжда от Сдружението на възрожденските градове за принос в утвърждаването на националната идентичност[4].

През 2005 е удостоен с наградата „Велико Търново“ за цялостната му изследователска и професионална дейност, свързана с проучването и съхраняването на културно-историческото наследство на Велико Търново и във връзка с неговата 60-годишнина.[5]

Умира на 12 март 2008 година във Велико Търново и е погребан в Копривщица.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Св. Четиридесет мъченици“ във В. Търново
Голямата базилика в Плиска
  • Архитектурно изследване на черквата „Свети Георги“ в с. Арбанаси. М П К, кн. 3/1977, с. 18 – 27
  • Архитектурният образ на църквата „Св. Димитър“. Също в: Прослава на Велико Търново. С.1978, с.250 – 251
  • Голямата базилика в Плиска – предложение за консервация и експониране. МПК, кн. 4/1978, с. 15 – 18.
  • Голямата базилика в Плиска. В-к Плиска Мадара Преслав, бр. 3/1978, с. 8.
  • Гражданска сграда на Царевец. МПК, кн. 2/1979, с. 34 – 40.
  • Третиране на оригинала при консервацията и експонирането на средновековните църкви от ХII-ХIV век. В: Оригиналът в паметника на културата. С. 1979, с. 153.
  • Развитие на градоустройствената структура на В. Търново. МПК, кн. 2/1981, с. 20 – 23.
  • La Grande Basilique de Pliska. Monumentum-XXIII-XXIV, 1981, p. 34 – 40.
  • L’eglise Ronde de Preslav. Ib idem, p.47, 54 – 56.
  • Как да ги запазим за поколенията? В-к Плиска Мадара Преслав, бр. 8/1981, с.11
  • Конструктивно единство в началното изграждане на черквата „Св. Стефан“ в Несебър. МПК, кн.5 – 6/1982, с.50 – 52.
  • Архитектурни проблеми на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във В. Търново. В: В. Търново и Великотърновския край през вековете. Т. I, В. Т-во. 1983, с. 123 – 133.
  • За архитектурно-пластичното оформление на средата около черквата „Св. Димитър Солунски“ във В.Търново. МПК, кн.3/1985.
  • Приемственост и развитие на „живописния стил“ в архитектурата на ХII-ХIV век. В:Сб. В. Търново 1185 – 1985. С.1985, с.83 – 95.
  • Архитектурата на светските сгради от ХIII-ХIV век. В: Величието на Търновград. С.1985, с.304 – 314
  • Архитектурни проучвания на църквата „Св. Димитър Солунски“. Сп. Архитектура, кн.7 – 8/1985, с.34 – 35. Също в: Сб. Величието на Търновград. С.1985, с.374 – 378.
  • Търновска архитектурна школа „живописен стил“ в архитектурата ХII-ХIV век. Сценарий за телевизионен филм от поредицата „Архитектурно наследство“, IХ серия. БНТ, 1985
  • The Tracian tomb near the village of Sveshtari IV. Problems of Conservation. S.1986, p.121 – 123.
  • Анализ на стиловите особености в архитектурата на тракийската гробница край с. Свещари. В: Terra antiqua Balcanica, Ac.III.S.1988, p.144 – 160.
  • Панегирик за Фичето. Албум, В.Т-во, 1990.
  • Изследвания върху проблема за стиловата реконструкция на църквата „Св. Димитър Солунски“ във В.Търново. В: ГМСБ, т. ХVIIВ.Търново, 1991, с.67 – 87.
  • Геометричен метод за определяне на статически устойчиво равновесие на базиликите с масивно засводяване и с повдигнат централен кораб. В: Сб. ГМСБ, т. ХVIII. В.Търново, 1992, с.119 – 132.
  • От капище към църква. В:ГМСБ, т. ХIХ/1993, с.73 – 92.
  • Опит за вникване в същността и функциите на прабългарските езически храмове. В: Преслав-1100, кн.I/1995.
  • Стилови особености и графическа реконструкция на средновековна базилика и манастир при с. Равна. В: ГМСБ, т. ХХ/1995, с.165 – 184.
  • Разсъждения за Омуртаговата колона в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търнов. За: Известия на РИМ В.Търново 1997.
  • Нов поглед върху архитектурната проблематика на кръглата църква в Преслав. В: Източното православие в Европейската култура. С.1999.
  • Наблюдения върху църковното в Търнов от предстоличния период. В: Търновска книжовна школа., кн.6. В.Търново 1999, с.563 – 575.
  • Западната пристройка на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търнов-възможности за тълкуване и периодизация. В: Известия на ИМ-В.Търново, В.Т-во 1999, с.130 – 138.
  • Древни научни познания, закодирани в седмолъчната розета от Плиска. В: Плиска-Преслав, т.8.2000, с.125 – 128. Божествени митове и легенди отразени в старото българско изкуство. За: Сб. В чест на 100 години от рождението на проф. В. Бешевлиев. ВТУ, 2000.
  • Кой строи църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и манастира „Великата Лавра“ в Търнов? За: Сб. В чест на 60-годиншнината на проф. Йордан Андреев. ВТУ, 1999.
  • Къде е манастирът „Св. Богородица“ в Търнов? За: Сб. В чест на 70 години от рождението на проф. Тотю Коев. ВТУ, 2000
  • Хипотеза за принадлежността на седмолистната розета от Плиска към българския календар. За: Сб. В чест на проф. Станчо Ваклинов. ВТУ, 2001.
  • Барокови тенденции в творчеството на Никола Фичев. В: Първомайстор Никола Фичев – творец на Възраждането. С.2001, с.153 – 158.
  • „Къщата с маймунката“ в своята сто и петдесет годишна история. В: Известия на РИМ-В.Търново, В.Т-во.2001., с.226 – 234.
  • Предположение за ритуалната същност на Златната цар Симеонова църква във Велики Преслав. В: Юбилеен сборник в чест на проф. Д.Овчаров. В.Търново 2002, с.67 – 70.
  • Прояви на синкретизъм и прехвърляне на сюжети, мотиви и теми с езическо съдържание в изкуството на България след покръстването. В: Криптохристиянство и религиозен синкретизъм на Балканите. С.2002. с.с.77 – 81 и фиг.20 – 23.
  • Формиране на стиловите особености на Търновската архитектурна школа ХII-ХIV век. В: Известия на РИМ. В.Т-во.2002.с.237 – 250.
  • Предположения за произхода на част от топонимите в Същинска Средна Гора и по поречията на реките Тополница и Стряма. За: Търновска книжовна школа – VII. ВТУ, 1999. В.Т-во 2003 с.
  • Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и манастирът Велика Лавра в християнското храмово строителство на Търнов. Монография. Издателство МВВИ 2007 г.
  • Предположения за произхода на част от топонимите по поречията на реките Тополница и Стряма. Великотърновски университет „Св. Св Кирил и Методий“. Институт за балканистика при БАН. Търновска книжовна школа. Т.7. Седми международен симпозиум. Велико Търново 8 – 10 октомври 1999 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Изложба с акварели разкрива непозната, романтична страна от творчеството на арх. Теофил Теофилов – Тео // boliarinews.bg. Посетен на 19 юни 2022.
  2. ↑ Вера Евтимова – Интервю с арх. Теофил Теофилов Архив на оригинала от 2014-03-03 в Wayback Machine.. 5 август 2009
  3. ↑ Йордан Алексиев. За Тео с преклонение. Сп. „Паметници, реставрация, музеи“. Бр. 12. Февруари-април 2009 г.
  4. ↑ Арх. Теофил Теофилов получи наградата „Оборище“ Архив на оригинала от 2014-02-28 в Wayback Machine.. CityBuild. 02 май 2007.
  5. ↑ Протокол № 30 от тържественото заседание на Общински съвет на Велико Търново, проведено на 22 март 2005 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Теофил_Теофилов&oldid=12211221“.