Рождество Христово (Арбанаси)

„Рождество Христово“
Местоположение в Арбанаси43.09731, 25.66379
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Арбанаси
Религия	православие
Вероизповедание	Българска православна църква
Епархия	Великотърновска
Изграждане	1597 г.
Статут	митрополитска църква, църква музей
Състояние	реставрирана
Сайт	Официален уеб сайт
„Рождество Христово“ в Общомедия

„Рождество Христово“ е църква музей в Арбанаси, България, център на храмов комплекс, вклюващ и параклиса „Свети Йоан Предтеча“. Тя се използва и като резиденция на Великотърновската митрополия.

Църквата отвътре

Храмът „Рождесто Христово“ се намира в югозападната част на селото. По същината се е масивен градеж от ломен камък с размери 28,80 × 10,40 м. Тя има трискатен керемиден покрив от турски кремиди. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има свой собствен покрив. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозореца. Две трети от северната и цялата западна стени представляват „сляпа“ аркада. Западната фасада е със симетрично устройство. По централната ѝ ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша. По план черквата се състои от олтар, наос и притвор, разположени по оста изток-запад, параклис „Св. Йоан Предтеча“ от север, обединени с Г-образен ходник от север и запад.

Първоначално на мястото на днешния наос е съществувала църква, строена в началото на XV век. Храмът е исзографисан през 1597 г., което става в края на първия строителен период. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад. Двете постройки са обединени в едно цяло от засводената Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII в и 1632 г. Междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария, което съвпада с третия период на градеж. Оформени са прозорци, защитени с метални решетки. Времевите граници, в които се вмества зазиждането, е времето след 1632 г. и преди 1643 г. Цялата вътрешност на църквата зографисана, изпълнението на която е станало на етапи – 1597 г., 1632 г., 1638 г., 1643 г., 1649 г., 1681 г. В рамките на тези близо деветдесет години възниква еддин неповторим стенописен ансамбъл.

Иконографията в наоса е опростена, за да бъде достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър разположен по северната и южна стени на наоса са изобразени светците войни – Св. Димитър, Св. Георги, Св. Нестор, и светците лечители и безсребреници: Св. Козма и Дамян, Св. Пантелеймон, Св. Трифон. Регистърът над тях е оформен като фриз от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици. Следващите два регистъра са заети от сцени, илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. В горната част на западната стена е издокарана сцената „Преображение Господне“. Под нея е разположена голямата многофигурна композиция „Успение Богородично“. От двете си страни тя е фланкирана от по-малките като мащаб сцени „Рождество Богородично“ и „Въведение на Мария в храма“. Първият регистър е зает от изображенията на Св. св. Константин и Елена, Св. Кирияки и Св. Параскева. Върху свода се извисяват внушителните изображения Христос-Емануил, Христос-Пантократор и Новозаветна Троица. Иконостасната преграда е внушително творение на дърворезбарското изкуство, изработено по поръчката на фамилията Кантакузини.

Беседи в храма се изнасят на български, руски, английски, френски, немски, испански и гръцки език, а на друг език – с превод, само от екскурзовод на Регионалния исторически музей – Велико Търново.