Направо към съдържанието

Международен учебен център за консервация и реставрация на културно наследство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Международен учебен център за консервация и реставрация на културно наследство
Информация
Основана1956 г.
СедалищеРим, Италия
Сайтwww.iccrom.org

Международният изследователски център за опазване и реставрация на културно наследство (на италиански: Centro internazionale di studi per la conservazione ed il restauro dei beni culturali) (от 1978 г. наричан ICCROM, съкращение от „Международен център за опазване“ и „Римски център“) [1] е междуправителствена организация, посветена на опазването на световното културно наследство чрез обучение, информация, изследвания, сътрудничество и осведоменост. Неговата дейност е насочена към подобряване на консервационно-реставрационния сектор и информиране за важността и крехкостта на културното наследство.

Създаването на Центъра е резултат от предложение, представено по време на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Ню Делхи през 1956 г. Три години по-късно Центърът е създаден в Рим, Италия, който все още продължава да бъде негов щаб. Първият обект е бил близо до историческото седалище на Централния институт за реставрация на Пиаца Сан Франческо ди Паола, докато впоследствие ICCROM се е помещавал в монументалния комплекс Сан Микеле а Рипа в Рим.

ICCROM отговаря на нуждите на своите държави-членки, които в момента наброяват 136.[2]

Мисията на ICCROM се определя от поредица от устави, които са изготвени накратко преди създаването му (и преработени на 25 ноември 2009 г.).[3]

„Международен изследователски център за консервация и реставрация на културно наследство“, наричан по-долу „ICCROM“, допринася за консервацията и реставрацията на културното наследство в света, като инициира, развива, насърчава и улеснява условията за такава консервация и реставрация . ICCROM упражнява по-специално следните функции:

  • събира, изучава и разпространява информация по научни, технически и етични теми, свързани с опазването и възстановяването на културното наследство;
  • координират, стимулират или предприемат изследвания в този сектор чрез, по-специално, задачи, поверени на органи или експерти, международни срещи, публикации и обмен на специалисти;
  • дават съвети и препоръки по общи или специфични въпроси, свързани с опазването и реставрацията на културното наследство;
  • насърчаване, разработване и организиране на курсове за обучение, свързани с консервацията и реставрацията на културното наследство, и повишаване на стандартите и практиката на консервационната и реставрационна работа;
  • насърчаване на инициативи, които създават по-добро възстановяване на културното наследство.

Мисията на ICCROM се осъществява чрез пет области на дейност: обучение, информация, изследване, сътрудничество и осведоменост.

От 1965 г. се провеждат дейности по разработване на дидактически материали, учебни дейности, стажове (задължителен стаж за получаване на някои професионални дипломи или за завършване на специфични курсове за специализации) по желание.[4]

Библиотеката на ICCROM съдържа материали с информация за консервацията и реставрацията на културното наследство.[4]

ICCROM участва в мрежа от професионалисти и институции по консервация.[4]

ICCROM извършва всички свои дейности в сътрудничество с професионални и институционални партньори.[4]

Повишаване на осведомеността

[редактиране | редактиране на кода]

ICCROM разпространява образователни материали за дейности по опазване.[4]

Краят на Втората световна война доведе със себе си необходимостта от възстановяване на паметници и други форми на културно наследство, които са били повредени или унищожени. В същото време други страни излизат от колонизацията и са нетърпеливи да индустриализират, възстановят и предефинират културната идентичност и да обучат персонал, за да запазят своето наследство. На международно ниво липсва сплотено обучение и авторитетни органи, способни да ръководят страните, възстановявайки и защитавайки тяхното наследство. Така по време на Шестата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (1951 г.) правителството на Швейцария въвежда резолюция, предлагаща създаването на международен център за насърчаване на изучаването и осведомеността за методите за консервация в световен мащаб. Резолюцията е приета и комисия от експерти се събра, за да вземе решение за ролята и функциите на тази институция. В възпоменателната брошура за десетата годишнина на центъра („Първото десетилетие 1959 – 1969“, страници 12 – 13), Хироши Дайфуку от отдела за развитие на културното наследство (ЮНЕСКО) обяснява:[5]

Г-н Жорж Анри Ривиер (тогава директор на ICOM ) е назначен за председател на подкомитет на Комитета за международни паметници на ЮНЕСКО за създаването на Центъра. При обсъждането на предложените функции на Центъра (25 септември 1953 г.), членовете на този комитет считат, че този орган може например:

  • решаване на основни проблеми на опазването, като например осветлението;
  • покани широк кръг специалисти от различни страни;
  • предоставя информация на страни, в които липсват лаборатории;
  • справят се с проблеми, присъщи на опазването на паметниците;
  • координират изследванията и имат силен морален авторитет, за да попречат на лошо обучени консерватори да предприемат реставрация на важни произведения на изкуството.
  • тези функции да станат образец за устава на Центъра.

През 1956 г. резолюцията е приета по време на Деветата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Ню Делхи, а през 1957 г. е подписано споразумение между правителството на Италианската република и ЮНЕСКО за създаване на този център в Рим.[5]

Присъединяването на пет държави-членки до 1958 г. позволява на Устава да влезе в сила, което прави Центъра юридическо лице. Установено е сътрудничество с други европейски институции за консервация, а именно Италианския централен институт за реставрация (ICR, сега ISCR) и Кралския институт за художествено наследство (IRPA) в Белгия. Създаден е временен съвет, назначен от ЮНЕСКО, за да управлява Центъра и открит в Рим през 1959 г. с Харолд Дж. Плендерлейт, известен куратор в Британския музей, като негов директор. Белгийският историк на изкуството Пол Филипо е назначен за заместник-директор и първото Общо събрание се провежда през 1960 г., по време на което се избират първите редовни членове на Съвета.

По-долу е даден календар с ключови събития за развитието на Центъра:[6][7]

Организационна структура

[редактиране | редактиране на кода]

ICCROM се управлява от Общо събрание, съставено от делегати от всички държави-членки. Общото събрание определя ориентацията и общите правила на ICCROM; на всеки две години приема бюджета и програмата за дейността; избира членовете на Управителния съвет и назначава Управителя. Той изпълнява и други функции, които включват: приема отчети за дейността на Съвета и Секретариата; определянето на вноските на държавите-членки; приемането на финансовия правилник на ICCROM и одобряването на измененията в устава.

Членовете на съвета са оператори в областта на консервацията и реставрацията на културното наследство. Съветът се събира всяка година в централата на ICCROM в Рим.

Секретариатът на ICCROM се състои от генерален директор и персонал. Генералният директор отговаря за изпълнението на одобрена програма от дейности. Персоналът е разпределен между секторите, които се занимават с недвижими имоти (паметници, археологически обекти, исторически градове и др.), движими активи (например колекциите на музея), знания и комуникация (библиотека и архиви, публикации, уебсайт), Учебната лаборатория и Финанси и администрация.

Генерални директори

[редактиране | редактиране на кода]

Наградата ICCROM е учредена през 1979 г. и се присъжда на хора, които са допринесли значително за развитието на тази институция и са постигнали особени резултати в областта на опазването, защитата и реставрацията на културното наследство. Наградата се присъжда на всеки две години на един или двама кандидати, избрани от Борда. Списък на хората, получили наградата ICCROM (по азбучен ред).[8]

  1. ICCROM – Storia // iccrom.org. Посетен на 30 октомври 2022.
  2. What is ICCROM // iccrom.org. Посетен на 30 октомври 2022.
  3. ICCROM Statutes // iccrom.org. Посетен на 30 октомври 2022.
  4. а б в г д Informazione sull’ICCROM (brochure, 2008)
  5. а б Daifuku, Hiroshi. „The Rome Centre: Ten Years After“. The First Decade 1959-1969 // iccrom.org, 1969. Архивиран от оригинала на 2014-04-18. Посетен на 30 октомври 2022.
  6. „50th Anniversary Special Edition“ // iccrom.org. Архивиран от оригинала на 18 септември 2016. Посетен на 30 октомври 2022.
  7. Struttura governativa // iccrom.org. Посетен на 30 октомври 2022.
  8. Награда на ICCROM // ICCROM. Посетен на 30 октомври 2022.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Centro internazionale di studi per la conservazione ed il restauro dei beni culturali в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​