Габон
| Габонска република République gabonaise | |
| Девиз: Union, Travail, Justice „Единство, труд и справедливост“ | |
| Химн: La Concorde | |
.svg) Местоположение на Габон | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 267 667 km² (на 76-о място) |
| Води | 3,76% |
| Климат | тропичен мусонен |
| Столица | Либревил |
| Най-голям град | Либревил |
| Официален език | |
| Религия | 75,6% християнство 12,2% ислям 5,9% нерелигиозност 5,7% местни вярвания 0,6% други религии |
| Демоним | габонец |
| Население (2023) | 2 397 368 (на 146-о място) |
| Население (2018) | 2 119 275 |
| Гъстота на нас. | 7,57 души/km² (на 216-о място) |
| Градско нас. | 90,1% (на 18-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна президентска република |
| Президент | Брис Олигуи |
| Вицепрезидент | Роуз Кристиан Рапонда |
| Организации | ООН, Африкански съюз |
| Законодат. власт | Парламент |
| Горна камара | Сенат |
| Долна камара | Национално събрание |
| История | |
| Независимост – обявена | от Франция 17 август 1960 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 39,0 млрд. щ.д.[1] (на 132-ро място) |
| БВП на човек (ППС) | 18 080 щ.д. (на 83-то място) |
| БВП (ном., 2022) | 22,2 млрд. щ.д. (на 117-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 10 282 щ.д. (на 75-о място) |
| ИЧР (2021) | 0,706 (висок) (на 112-то място) |
| Джини (2017) | 38 (среден) |
| Прод. на живота | 66,2 години (на 145-о място) |
| Детска смъртност | 44,8/1000 (на 62-ро място) |
| Грамотност | 84% (на 112-о място) |
| Валута | CFA франк (XAF) |
| Други данни | |
| Часова зона | WAT (UTC+1) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | GA |
| Интернет домейн | .ga |
| Телефонен код | +241 |
| ITU префикс | TRA-TRZ |
| Официален сайт | gouvernement.ga |
| Габон в Общомедия | |
Габонската република или Габон е държава в западна централна Африка. Граничи с Екваториална Гвинея, Камерун, Република Конго и Гвинейски залив. От освобождението си от Франция на 17 август 1960, Габон е управляван само от двама президенти. Бившият президент Ел Хадж Омар Бонго е бил на власт от 1967 до 2009 г. и е бил най-дълго управлявалият президент в Африка. Габон въвежда многопартийна система и нова демократична конституция в началото на 90-те години на 20 век, които позволяват прозрачен избирателен процес и реформи на управленските институции. Малкото население, богатите природни запаси и частните чуждестранни инвеститори подпомагат страната да е една от най-проспериращите държави в региона.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]
Габон е полупрезидентска република, при която президентът е държавен глава и министър-председателят на правителството.
Парламентът има две камари. Народното събрание има 120 членове, 111 членове, избрани за срок от 5 години мандат в единични места избиратели и деветима членове, назначени от президента. В Сената има 91 членове, избрани за срок от 6 години.
Върховният съд се състои от три съставни части – съдебни, административни и счетоводни отчети; Конституционния съд, апелативни съдилища; Съда на Държавна сигурност; Каунти съдилища.
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-ранните заселници на територията на днешен Габон са пигмеите. Те бързо са изместени от племената банту по време на техните миграции. Няколко групи банту се заселват на територията, когато Франция я завладява през 1885. През 1910 Габон става една от четирите територии на Френска екваториална Африка, федерация, която съществува до 1959. Габон получава независимостта си на 17 август 1960.
Първият президент на Габон, избран през 1961, е Леон М'ба, а Омар Бонго е негов вицепрезидент. След смъртта на M'Ба през 1967, Бонго заема поста и е президент на страната до 2009, като печели на всички провеждани избори.
На 30 август 2023 г. президентът Али Бонго е свален от военните чрез преврат.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Габон е разположен на атлантическия бряг на централна Африка. Граничи с Екваториална Гвинея, Камерун и Република Конго.
Най-голямата река в Габон е река Огоуе. Габон е известен с опитите си да запазва естествената околна среда и с най-големите естествени резервати в света. Около 10 % от територията на Габон е национален парк.[2]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Габон се развива значително по-добре от съседните му страни, с доход на глава от населението четири пъти по-голям от средния за Централна Африка. Това се дължи предимно на офшорния добив на петрол, от който е значителното състояние; разпределението на приходите от тази промишленост обаче е изключително неравно. Габон е пълноправен член на Организацията на изнасящите петрол страни (ОПЕК) от 1975 до 1995. Износител е на манган, желязо и дърво. Урановите мини близо до Франсвил са закрити през 2001.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Габон е разделен на девет провинции (областните градове са посочени в скоби).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Почти всички габонци са от произход Банту. Габон има най-малко 40 етнически групи, различаващи се по езика и културата им. Най-голямата е Фанг. Други са: Маян, Банджаби, Ешира, Бапуну и Оканде. Езиковата група Боундариес принадлежи повече на Габон, отколкото навсякъде другаде в Африка. Френският е официален език, е силно говорим. Повече от 10 000 французи живеят в Габон и Франция диктува чуждата култура и търговските взаимоотношения. Исторически и околни фактори принудили населението на Габон да западне от 1900 до 1940. Това е една от най-рядко населените обитавани държави в Африка и липсата на работа е главната пречка за развитието и преуспяването на чуждите работници. Населението, по официална информация, е приблизително 2.3 милиона.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Габонската музика е по-малко известна в сравнение с тази на Демократична република Конго и Камерун. Страната се гордее с внушителен брой народни стилове, както и с поп звезди като Пейшънс Дабани, който живее в САЩ. Албумите на Дабани, независимо че са записани в Лос Анджелис, съдържат отличителни габонски елементи и са популярни във франкофонска Африка. Други известни музиканти са Пиер-Клаве Акенденге, „ветеранът“ Макджос, Викос Екондо, известен като „краля на Тандима“. Известни китаристи са Ла Роз Мбаду и Силвен Авара, и певецът Оливие Н'Гома. Рок и хип-хоп, идващ от Великобритания и САЩ, също са популярни в Габон, както и румба, макоса и сукус.
Габонските народни инструменти са обала, нгомби, балафон.
Други теми
[редактиране | редактиране на кода].svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Габон на сайта на МВФ
- ↑ Gabon Facts and Information // About.com. Архивиран от оригинала на 2014-04-09. Посетен на 9 април 2014. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Информация за Габон в CIA World Factbook (на английски език)
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||