Боливия

Многонационална държава Боливия Estado Plurinacional de Bolivia
Знаме        Герб
Химн: Himno Nacional de Bolivia
Местоположение на Боливия
География и население
Площ	1 098 581 km² (на 27-о място)
Води	1,29%
Климат	субекваториален
Столица	Сукре
Най-голям град	Санта Крус
Официален език	испански език
Религия	89,3% християнство – 70,1% католици – 17,3% протестанти – 1,9% други християни 10,1% нерелигиозност 0,6% други религии
Демоним	боливиец
Население (2022)	12 054 379 (на 79-о място)
Население (2019)	11 428 245
Гъстота на нас.	11,1 души/km² (на 224-то място)
Градско нас.	70,1% (на 71-во място)
Управление
Форма	унитарна президентска република
Президент	Луис Арсе
Вицепрезидент	Дейвид Чокеуанка
Организации	ООН
Законодат. власт	Многонационално законодателно събрание
Горна камара	Камара на сенаторите
Долна камара	Камара на депутатите
История
Независимост – обявена – призната	от Испания 6 август 1825 г. 21 юли 1847 г.
Членство в ООН	14 ноември 1945 г.
Конституция	7 февруари 2009 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)	118,8 млрд. USD (на 94-то място)
БВП на човек (ППС)	9933 USD (на 120-о място)
БВП (ном., 2022)	43,4 млрд. USD (на 96-о място)
БВП на човек (ном.)	3631 USD (на 126-о място)
ИЧР (2021)	0,692 (среден) (на 118-о място)
Джини (2019)	41,6 (среден)
Прод. на живота	71,2 години (на 119-о място)
Детска смъртност	26,8/1000 (на 21-во място)
Грамотност	86,7% (на 104-то място)
Валута	боливано (BOB)
Други данни
Часова зона	BOT (UTC−4)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	BO
Интернет домейн	.bo
Телефонен код	+591
ITU префикс	CPA-CPZ
Боливия в Общомедия

Болѝвия, официално от 10 юни 2009 – Многонационална държава Болѝвия (на испански: Estado Plurinacional de Bolivia) е държава в централната част на Южна Америка. Граничи с Бразилия на север и изток, с Парагвай и Аржентина на юг и с Чили и Перу на запад.

Страната има площ 1098,6 хил. km². Има две столици – Ла Пас и Сукре.

География

Изглед от столицата на Боливия (Ла Пас)

Боливия е разположена по-близо до западното крайбрежие на Южна Америка, отколкото до източното. Граничи (в километри) с Бразилия – 2570, Парагвай – 769, Аржентина – 742, Чили – 890 и Перу – 1147. Няма директен излаз на Тихия океан (само коридор до чилийския град Арика).

Югозападната част на Боливия е заета от Централните Анди с най-високия връх в страната – Сахама (6542 m), който е и вулкан, и орографски единици като Боливийското плато (Altiplano). Предпланинските равнини преминават на север в Амазонската низина, на изток – в заблатената равнина Пантанал, а на югоизток – в крайните области на Лаплатската низина.

Правителствената столица на Боливия – Ла Пас (Nuestra Señora de La Paz) е най-високо разположената столица в света (3625 m надморска височина) и се намира в подножието на втория по височина връх в страната – Илимани (6438 m). На границата с Перу се намира свещеното за древните инки езеро Титикака, най-високо разположеното плавателно езеро в света.

Климатът в страната е субекваториален, с изключение на западните части, в които са разположени Андите. В западната част климатът е планински и температурите като цяло са много по-ниски, отколкото в източната. В района на планинския климат температурите през цялата година са еднакви – максималните са около 13 – 16 °C, а минималните – около −3 – +4 °C. В източната част (субекваториален климат) има 2 отчетливи сезона – суха зима (април – септември) и влажно лято (октомври – март). Максималните температури през лятото са в интервала 28 – 30 °C, а през зимата 24 – 26 °C. Минималните през лятото са 19 – 22 °C, а през зимата 16 – 18 °C. Ла Пас е най-високо разположената столица в света. Надморската ѝ височина е 3627 m. На такава височина въздухът е силно разреден и чужденците, гости на боливийската столица, често имат затруднения с дишането.

В Боливия се намират най-големите солни равнини (солникът Уюни, Salar de Uyuni). На границата с Перу се намира Титикака – най-високото плавателно езеро в света. В страната се намират много паметници на архитектурата и културата на инките. От испанската колонизация са останали много паметници в бароков стил (градовете Потоси, Сукре), за чиято реставрация през 1993 г. е стартирана специална програма.

Салар де Уюни

История

Районът около Андите е бил населяван от хора още от III хилядолетие пр.н.е.

Между 200 г. пр.н.е. и 1200 г. от н.е. в района около езерото Титикака съществува цивилизацията на Тиуанако. Друга етническа група от това време са моксосите, изчезнали след испанското завоевание през 1525 г.

Под испанска власт територията е наричана „Горно Перу“ или „Каракас“. През 1809 г. страната обявява независимост, но до 1825 г. води война за утвърждаването ѝ. На 6 август 1825 г. държавата е кръстена на революционера и един от основните лидери на освободителното движение в Латинска Америка Симон Боливар, който е и неин пръв президент. Следват 60 години на дълги войни и неизгодни договори, с които Боливия изгубва около половината си територия, включително излаза си към Тихия океан (в полза на Чили) и богати нитратни залежи (губи и селитрата в пустинята Атакама). В края на XIX век се забелязва частично повишаване на стандарта и стабилизиране, главно поради покачване на цената на среброто в световен мащаб. След поредната загубена война – от Парагвай (1932 – 1935, т.нар. „Чако“) управляващата класа губи доверие сред боливийците и активно в управлението на страната започва да се намесва армията.

През 1952 г. Националистическото революционно движение извършва революция и начело на държавата застава Виктор Пас Естенсоро. През 1964 г. партията се разцепва и Виктор Пас е свален от власт. След смъртта на следващия президент Рене Бариентос Ортуньо през 1969 г. настъпва период на слабо управление и криза. По време на управлението на генерал Уго Бансер Суарес (1971 – 1978) има забележителен икономически растеж, но често се нарушават човешките права. Той е принуден от опозицията да насрочи избори през 1978 г., последвани от нов период на политически вълнения. Само за няколко години се извършват редица преврати и контрапреврати. През 1990-те се провеждат множество реформи, приватизирани са много предприятия. В началото на новото хилядолетие страната навлиза в период на 4-годишна икономическа рецесия, която води до множество протести и политическа криза. На 18 декември 2005 г. са проведени нови президентски избори, спечелени от Хуан Ево Моралес Айма от „Движение за социализъм“ с 54%. След оставката му през 2019 г. страната се ръководи от временен президент – постът се заема последователно от 2 жени, Адриана Салватиера и Жанин Аньес.

Държавно устройство

Парламентът на Боливия е двукамарен, състои се от Сенат (горна камара) и Камара на депутатите (долна камара). Настоящият президент (2024 г.) на страната е Луис Арсе (от 2020 г.).

Департаменти на Боливия

Административно деление

Боливия е разделена на 9 департамента (на испански: departamentos)):

• Чукисака – (Сукре)
• Кочабамба – (Кочабамба)
• Бени – (Тринидад)
• Ла Пас – (Ла Пас)
• Оруро – (Оруро)
• Пандо – (Кобиха)
• Потоси – (Потоси)
• Санта Крус – (Санта Крус де ла Сиера)
• Тариха – (Тариха)

Всеки департамент се разделя на провинции (на испански: provincias), кантони (на испански: cantoas) и градски общини (на испански: municipios).

Най-големи градове са Ла Пас (1,2 млн. души), Санта Крус де ла Сиера (1,5 млн. души) и Кочабамба (500 хил. души).

Население

Населението на Боливия е около 11 млн. души. Тя е една от трите южноамерикански страни (заедно с Перу и Парагвай), в която най-голямата част населението се състои от американски индианци. Близо 33% от населението е от народа кечуа, а 30% – от аймара. Около 25% от населението са метиси (смесица на индианци и европейци), а 12% са наследниците на европейските заселници. Официален език в страната е испанският, както и индианските езици кечуа (2,5 млн.) и аймара (2 млн.).

В страната се говорят общо 36 езика, най-разпространени са чикитано (180 хиляди), гуарани (125 хил) и др. В Боливия има много общности: немска, италианска, американска, баска, хърватска, азиатска (предимно японска) и др. Афро-боливийците (чернокожите боливийци) са около 1% от населението на страната. Мнозинството от боливийците изповядват римокатолическата религия. В страната има и мормонска църква, както и боливийци, изповядващи исляма, юдаизма и бахайството.

Икономика

Въпреки огромните природни и минерални ресурси, с които Боливия разполага, тя остава най-бедната държава в Южна Америка. Отчасти това се дължи на високата корупция в страната, липсата на правилно оползотворяване и изостаналите технологии за добив. В последните няколко години, главно поради реформите, а и заради открити залежи на газ, в страната има известен прогрес.

Брутният вътрешен продукт е 22,33 милиарда щатски долара (2004 г., като ръстът е 3,7%. По сектори то се разпределя по следния начин: земеделие – 13%, индустрия – 28%, услуги – 59%. Около 4 милиона са в трудоспособна възраст. Безработицата е около 9,4%. Близо 64% от населението живее под прага на бедността. Инфлацията е малко под 5%. Вносът на страната се изчислява на около 5,5 милиарда щатски долара. От жизнена важност за външната търговия на страната е река Парагвай, чрез която държавата се свързва с Атлантическия океан (тече по част от границата ѝ, по-късно се влива в река Парана, а тя – в океана). За 15 години (между 1991 и 2006 г.) износът се е покачил тройно (от 650 млн. до 1,9 млрд. щ.д.) Вносът е за около 1,6 млрд. щ.д.

Боливия се очертава като примамлива туристическа дестинация, главно поради голямото си историческо богатство. В Ла Пас има множество музеи, а в околностите ѝ се намира старата столица на империята Тиванако.

Вижте още

• Комуникации в Боливия
• Транспорт в Боливия
• Армия на Боливия
• Външна политика на Боливия

Източници

Библиография

• Bolivia: A Country Study. Библиотека на Конгреса, 1991. Посетен на 13 август 2015.

Външни препратки

• Паметници на културата в Боливия, част от Световното културно наследство Архив на оригинала от 2012-04-04 в Wayback Machine.