Сливо поле
| Сливо поле | |
 | |
  Сливо поле  Сливо поле  Сливо поле | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3296 души[1] (15 март 2024 г.) 91 души/km² |
| Землище | 36,233 km² |
| Надм. височина | 23 m |
| Пощ. код | 7060 |
| Тел. код | 08131 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 67444 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Сливо поле Валентин Атанасов (ГЕРБ; 2015) |
| Сливо поле в Общомедия | |
Слѝво полè е град в Северна България, област Русе. Градът е административен център на община Сливо поле.
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3305 души по настоящ адрес и 3941 души по постоянен адрес.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Сливо поле е разположен на 5 километра от река Дунав.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1656 година Сливо поле се споменава под името Сливолик, Русенска каза, Русенски вилает[3]. В началото на 19 век след чумната епидемия жителите му се установяват на днешното място, а новото село било наречено Кьоселер махале.
През 1856 година след края на Кримската война в селото се заселват кримски татари, a през 1863 година се заселват и българи от Русе и от Румъния. Селището било преименувано на Бююк Ислепол, по-късно станало Ислепол и накрая само Слепово.
През 1894 година са поставени основите на просветното дело в селото. За учебна сграда е използвана къщата на Юрдан Юрданов, по-късно притежание на Минчо Стоянов. Първият учител е Николчо Иванов от Русе.
През 1912 година селото е преименувано на Сливо поле.[4]
За периода след Първата световна война са запазени сведения в пресата, според които на 21 март 1923 г. в землището на селото загиват трима души при опит да извадят барута от случайно намерената граната. [5]
Село Сливо поле е обявено за град с Решение № 782 на МС на 18 май 2011 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав към 2011 г. включва 1057 българи, 1151 турци и 286 роми.[6]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]В града се намира най-голямата на Балканския полуостров фабрика за производство на биогориво.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- СОУ „Св. Паисий Хилендарски“
- РПУ, Сливо поле
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На територията на общината попада част от защитена местност „Калимок-Бръшлен“ – най-голямата в България, в която се осъществяват мероприятия за възстановяване на влажната зона „Калимок-Бръшлен“ по проект на Световната банка и GEF.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Празник на родния край през месец август.
- В града се провеждат футболни срещи от А ОФГ (Изток) на Русенска област. Футболният отбор се нарича „Дунав“.
- Организират се зрелищни народни борби.
Личности
[редактиране | редактиране на кода] | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 12:47, 21 октомври 2020 (UTC). |  |
| Кмет | Период |
|---|---|
| Станчо Х. Димитров | 1912–1920 |
| Георги Йоргов | 1920–1924 |
| Михал Иванов | 1924–1931 |
| Илия Тодоров | 1931–1932 |
| Марин Николов | 1932–1934 |
| Ангел Коларов | 1934–1935 |
| Александър Коларов | 1935–1937 |
| Генчо Острев | 1937–1944 |
| Кирил Денев | 1944–1946 |
| Тодор Колев | 1946 |
| Манол Дочев | 1946–1948 |
| Николай Колев | 1948–1952 |
| Георги Кисимов | 1952–1959 |
| Стою Спасов | 1959–1965 |
| Друми Атанасов | 1965–1969 |
| Тодорка Пенчева | 1969–1979 |
| Стефан Пасев | 1979–1991 |
| Симеон Кръстев | 1991–1995 |
| Георги Големански | 1995–1999 |
| Иван Иванов | 1999–2000 |
| Георги Големански | 2010–2015 |
| Валентин Атанасов | 2015– |
Други
[редактиране | редактиране на кода]
- Емил Захариев – европейски шампион по граплинг и първият европейски шампион в Смесените бойни изкуства.
- Светослав Захариев – състезател по граплинг: 5-кратен републикански шампион, носител на световната купа през 2010 г., първият европейски шампион от България.
- Максим Петров – състезател по свободна борба: бронзов медал на Световното първенство за юноши в Истанбул през 2003 г.; златен медал на Европейското първенство за юноши във Варна през 2004 г.; пето място на Световното първенство за юноши във Вилнюс през 2005 г.; сребърен медал на Европейското първенство за юноши във Вроцлав през 2005 г.
- Йордан Сливополски – Пилигрим – български писател, журналист и издател на периодика.
- Александър Андреев Каменов – състезател по граплинг: първо място на третите световни борчески игри през 2008 г. в Тирана, Албания; второ място на Европейско първенство през 2009 г. в Литва; трето място на Световно първенство през 2010 г. в Краков, Полша; 5-кратен републикански шампион по граплинг.
- Ивайло Андреев Каменов – състезател по граплинг: второ място на третите световни борчески игри през 2008 г. в Тирана, Албания; пето място на Световно първенство през 2008 г. във Люцерн, Швейцария; 5-кратен републикански шампион по граплинг.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Е. Грозданова. „Българската народност през 17 век“
- ↑ Историческа справка, www.slivopole.bg
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 22, 22 март 1923 г., стр. 1
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
