Сливо поле
| Сливо поле | |
 | |
  Сливо поле  Сливо поле  Сливо поле | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3296 души[1] (15 март 2024 г.) 91 души/km² |
| Землище | 36,233 km² |
| Надм. височина | 23 m |
| Пощ. код | 7060 |
| Тел. код | 08131 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 67444 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Сливо поле Валентин Атанасов (ГЕРБ; 2015) |
| Сливо поле в Общомедия | |
Слѝво полè е град в Северна България, област Русе. Градът е административен център на Община Сливо поле.
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3305 души по настоящ адрес и 3941 души по постоянен адрес.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Сливо поле е разположен на 5 километра от река Дунав.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1656 година Сливо поле се споменава под името Сливолик, Русенска каза, Русенски вилает[3] В началото на 19 век след чумната епидемия жителите му се установяват на днешното място, а новото село било наречено Кьоселер махале.
През 1856 година след края на Кримската война в селото се заселват кримски татари, a през 1863 година се заселват и българи от Русе и от Румъния. Селището било преименувано на Бююк Ислепол, по-късно станало Ислепол и накрая само Слепово.
През 1894 година са поставени основите на просветното дело в селото. За учебна сграда е използвана къщата на Юрдан Юрданов, по-късно притежание на Минчо Стоянов. Първият учител е Николчо Иванов от Русе.
През 1912 година селото е преименувано в Сливо поле.[4]
За периода след Първата световна война са запазени сведения в пресата, според които на 21 март 1923 г. в землището на селото загиват трима души при опит да извадят барута от случайно намерената граната. [5]
Село Сливо поле е обявено за град с Решение № 782 на МС от 18.05.2011 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав към 2011 г. включва 1057 българи, 1151 турци и 286 цигани.[6]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]В града се намира най-голямата на Балканския полуостров фабрика за производство на биогориво.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- СОУ „Св. Паисий Хилендарски“
- РПУ, Сливо поле
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На територията на общината попада част от защитена местност „Калимок-Бръшлен“ – най-голямата в България, в която се осъществяват мероприятия за възстановяване на влажната зона „Калимок-Бръшлен“ по проект на Световната банка и GEF.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Празник на родния край през август.
- В града се провеждат футболни срещи от А ОФГ (Изток) на Русенска област. Футболният отбор се нарича „Дунав“.
- Организират се зрелищни народни борби.
- Има три групи за народни танци, две от които са за по-възрастни, а третата е за деца. Те носят името "Дунавска китка" с р-л Синан Лападжов, "Мераклий" и "Игриво сливополче" (детска група) с р-л Синан Лападжов.
Личности
[редактиране | редактиране на кода] | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 12:47, 21 октомври 2020 (UTC). |  |
- Кметове на Община Сливо поле
- Станчо Х. Димитров (1912 – 1920)
- Георги Йоргов (1920 – 1924)
- Михал Иванов (1924 – 1931)
- Илия Тодоров (1931 – 1932)
- Марин Николов (1932 – 1934)
- Ангел Коларов (1934 – 1935)
- Александър Коларов (1935 – 1937)
- Генчо Острев (1937 – 1944)
- Кирил Денев (1944 – 1946)
- Тодор Колев (1946)
- Манол Дочев (1946 – 1948)
- Николай Колев (1948 – 1952)
- Георги Кисимов (1952 – 1959)
- Стою Спасов (1959 – 1965)
- Друми Атанасов (1965 – 1969)
- Тодорка Пенчева (1969 – 1979)
- Стефан Пасев (1979 – 1991)
- Симеон Кръстев (1991 – 1995)
- Георги Големански (1995 – 1999)
- Иван Иванов (1999 – 2000)
- Георги Големански (2000 – 2015)
- Валентин Атанасов (2015)
- Други
- Емил Захариев – състезател по граплинг (европейски шампион) и ММА (първият европейски шампион от България)
- Светослав Захариев – състезател по граплинг: 5 пъти републикански шампион, носител на световната купа (2010), първият европейски шампион от България
- Максим Петров – състезател по свободна борба: бронзов медал на световното първенство за юноши в Истанбул (2003); 5-о място на СП за юноши във Вилнюс (2005); златен медал на европейското първенство за юноши във Варна (2004); сребърен медал на ЕП за юноши във Вроцлав (2005)
- Йордан Сливополски-Пилигрим – български писател, журналист и издател
- Александър Андреев Каменов- Състезател по граплинг. Първо място на третите световни борчески игри през 2008 година в (Тирана) Албания. Второ място на Европейско първенство по граплинг през 2009 година в Литва. Трето място на Световно първенство по граплинг през 2010 година в (Краков) Полша. Пет пъти републикански шампион по граплинг.
- Ивайло Андреев Каменов- Състезател по граплинг. Второ място на третите световни борчески игри през 2008 година във (Тирана) Албания. Пето място на Световно първенство по граплинг през 2008 година във (Люцерн) Швейцария. Пет пъти републикански шампион по граплинг.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Е. Грозданова. „Българската народност през 17 век“
- ↑ Историческа справка www.slivopole.bg
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 22, 22 март 1923 г., стр. 1
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
