Васил Ильоски
| Васил Ильоски Васил Иљоски | |
| писател от Северна Македония | |
.JPG) Статуя на Моста на изкуствата в Скопие | |
| Роден |
20 декември 1902 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Философски факултет |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Васил Ильоски в Общомедия | |
Васил Ильоски (на македонска литературна норма: Васил Иљоски) е писател-драматург, университетски преподавател и академик от Република Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1902 година в град Крушево, Османската империя, днес в Северна Македония. Според Коста Църнушанов е с влашки корени.[2] Учи в Куманово и Скопие. Завършва Философския факултет на Скопския университет в Кралство Югославия.[3] Преподава в Педагогическата академия в Скопие. Преди 1941 година пише на сръбски език, но се опитва да пише и на кумановски диалект. Ильоски е сред основателите на Дружество на писателите на Македония в 1947 година и на Македонската академия на науките и изкуствата в 1967.
Ильоски е участник в първата езикова комисия на АСНОМ за стандартизиране на македонския литературен език.[4][5] Той защитава неговата сърбизация, обявявайки го за „широко отворен език“, и заявява, че вдъхновение за това е примерът на Вук Караджич.[6]
На 17 ноември 2009 година Ильоски заради авторството на „Ленче Кумановче“ е обявен за един от петте най кумановци на XX век.[7]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „Ленче Кумановче“ или „Бегалка“ (пиеса, 1926)[8]
- „Чорбаџи Теодос“ (комедия, 1937)[9]
- „Ученичка авантура“ (1939)
- „Биро за безработни“ (1940)
- „Пиши, Панче“ (пиеска, 1947)
- „Два спрема еден“ (1952)
- „Чест“ (драма, 1953)[10]
- „Кузман Капидан“ (1954)
- „Син и татко“ (1955)
- „Допирни точки“ (1959)
- „Први на Марс“ (1960)
- „Златната рипка“ (1961)
- „Окрвавен камен“ (1968)
- „Свадба“ (комедија, 1976)
- „Смрт за живот“ (1988)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.17.
- ↑ Църнушанов, Коста. Сърбизиране на македонския казионен „литературен език“. Част втора // Македонски преглед XIV (2). 1991. с. 23.
- ↑ Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 117.
- ↑ Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония, архив на оригинала от 9 март 2010, https://web.archive.org/web/20100309100559/http://dpmk.org/i.htm, посетен на 16 април 2010
- ↑ Пиеса за широките народни маси, Утрински Весник, 16 октомври 2006, архив на оригинала от 1 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071201122104/http://217.16.70.245/?pBroj=1784&stID=36554&pR=5, посетен на 4 декември 2008
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 407.
- ↑ Масевски, Димитар. Се вградија во кумановската вечност - пет нај кумановци на 20 век // KumanovoNews. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Иљоски, Васил. Бегалка. Пиеса во пет чинови, Скопје, 1950, архив на оригинала от 15 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100215072951/http://www.gbiblsk.edu.mk/adm/images/Begalka.pdf, посетен на 6 септември 2008
- ↑ Иљоски, Васил. Чорбаџи Теодос. Драма во три чина, архив на оригинала от 21 май 2009, https://web.archive.org/web/20090521013301/http://www.gbiblsk.edu.mk/adm/images/ChorbadzhiTeodos_kniga.pdf, посетен на 6 септември 2008
- ↑ Иљоски, Васил. Чест. Драма во четири чина, архив на оригинала от 22 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110722045931/http://www.gbiblsk.edu.mk/adm/images/Chest_kniga.pdf, посетен на 6 септември 2008
|
