Христо Зографов
Христо Зографски | |
филолог и философ | |
Роден |
20 ноември 1897 г.
|
---|---|
Починал | 1964 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Лингвистика |
Христо Владимиров Зографов (на македонска литературна норма: Христо Зографов) е български учител, литератор и филолог, деец на македонската емиграция в България. По-късно приема идеите на македонизма и участва в кодифицирането на македонската езикова норма.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Зографов е роден в патриотична велешка фамилия, преселена в Кюстендил след освобождението на България. Завършва Кюстендилската гимназия и литература в Софийския университет. Учителства в Кюстендил. Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в телефонна дружина.[2] През 1930 година е избран за председател на Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил.
От 1932 година е учител във Втора софийска гимназия. Избран е за секретар на Националния комитет на Македонските благотворителни братства. През 1933 година на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва:
„ | известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ![3] | “ |
През 1938 – 1941 година е директор на Видинската мъжка гимназия.
В 1932 и 1933 година е избран за секретар на Националния комитет на македонските братства.[4]
След освобождението на Вардарска Македония от 1942 година е директор на гимназия в Скопие, а от 1944 година - професор в Скопския университет и декан на Философския факултет.
В началото на 1942 година участва в основаването на Велешкото просветно благотворително братство в Скопие, създадено на 25 януари. Целта на Братството е да се оказва взаимна материална подкрепа на велешани, живеещи в Скопие, и организирана подкрепа на българските власти при необходимост.[5]
Христо Зографов е автор на книгата „Македония – минало и нови борби“, издадена през 1931 година от студентското дружество „Вардар“. Книгата има популярен характер. Започва и изясняване на въпроса за името на географската област Македония, и завършва с борбите на македонските българи в най-ново време. Особено важен е разделът, в който се разказва за борбите в Македония от 1918 до 1931 г.[6]
През ноември 1944 година Зографски е участник в първата езикова комисия на АСНОМ за стандартизиране на македонския литературен език, чийто препоръки са отхвърлени.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Македония - минало и нови борби“, София, 1931 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.17.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 93.
- ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001, стр.217-237.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
- ↑ Велешко просветно-благотворително братство в гр. Скопие – „Протокол на Велешкото братство в Скопие“, Скопие, 25 януари 1942 година // strumski.com. Посетен на 14 януари 2023.
- ↑ Митев, Денчо, Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил 1919-2010 г., Кюстендил, 2011 г., с.37.
- Северномакедонски езиковеди
- Родени във Велес
- Възпитаници на Скопския университет
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Български просветни дейци от Македония
- Югославски езиковеди
- Български имигранти от Македония в Кюстендил
- Дейци на Македонските братства
- Български подпоручици
- Български офицери от Македония
- Български военни дейци от Първата световна война