Георги Киселинов

Георги Киселинов Ѓорѓи Киселинов
български и югославски филолог и учител; опълченец
Роден	16 май 1888 г. Охрид, Османска империя
Починал	29 септември 1961 г. Скопие, Федеративна народна република Югославия
Учил в	Одески национален университет
Научна дейност
Област	Лингвистика, фолклористика

Георги Якимов Киселинов (на македонска литературна норма: Ѓорѓи Киселинов) е български и югославски филолог, книжовник, фолклорист и учител, български опълченец.

Биография

Членове на първата езикова комисия: (седнали) Ристо Проданов, Георги Киселинов и Георги Шоптраянов, (прави първи ред) Васил Ильоски, Крум Тошев и Венко Марковски, (втори ред) Христо Зографов, Даре Джамбаз, Мирко Павловски, Михайло Петрушевски и най-вдясно Йован Костовски.

Георги Киселинов е роден на 3 (16) май 1888 година в Охрид, тогава в Османската империя. Завършва българско начално училище и прогимназия в родния си град, където сред учителите му са Лев Огненов, Антон Кецкаров, Иван Нелчинов и Владимир Бояджиев. Учи в Битолската българска класическа гимназия в периода 1903 - 1907 година.

От 1907 до 1909 година е учител в българските прогимназии в Хрупища и Костур, откогато е първата му публикация „Географско описание на град Хрупища“, отпечатана в екзархийския вестник „Вести“, Цариград. Следва и завършва руска филология в Историко-филологическия факултет на Одеския университет (1909–1915). Като студент в Одеса издава списание „Театър и танци“ (1911), а след това участва в издаването на „К свету“ и „Славянский юг“ (1912).

При вестта за началото на Балканската война прекъсва следването за да се включи през 1912-1913 г. като доброволец в Македоно-одринското опълчение, в щаба на неговата Четвърта битолска дружина. Награден с орден за храброст IV степен през 1913 г.

През 1917 година завършва Школата за запасни офицери. Участва в Първата световна война.

След Първата световна война се връща в родния край и става гимназиален учител. Властта на Кралска Югославия го мести постоянно от Охрид в Подгорица, Ресен, Сента, Алексинац, Биело поле, Плевля, Чуприя, Скопие, Сомбор, Велика Кикинда, и отново в Биело поле и Подгорица.

В междувоенния период Киселинов е автор на многобройни фолклористични и литературни публикации. Подготвя за печат граматики на сръбски език, които са одобрени от министерство на просветата в Белград през 1940 г., но остават неотпечатани поради разпада на Кралство Югославия през Втората световна война. Особено значение има книжовната му дейност като издател на скопското списание „Луч“ (1937-1938), в което се публикуват редица материали на местни македонски диалекти. Киселинов е основният двигател на редакцията на списанието. Така например Киселинов критикува сръбския филолог Миливое Павлович, че е възприел тезата на Александър Белич за „македонски строщокавски диалекти“, и че не признава, че промените в македонския диалект са „негови органически особености, чрез които той от синтетичен е станал аналитичен, както това е с българския език“. В списанието Киселинов публикува и много български народни песни и приказки от Ресенско и Охридско. След забраната на списанието, Киселинов е преместен от Скопие в Подгорица.

По време на българското управление на Вардарска Македония е директор на женската (1941-1943) и учител в мъжката гимназия в Скопие (1943–1944). Председател на Македонското дружество в града. Награден е с медал със зелена лента за участието си в Първата световна война. Член на Македонския научен институт от 1942 г. Издава спомени за участието си в Македоно-одринското опълчение, както и редица публицистични и фолклорни материали, в които открито декларира българските си народностни чувства.

След войната подготвя за печат „Кратка македонска граматика“ (25 октомври 1944) и участва в Първата езикова комисия на АСНОМ (27 ноември – 4 декември 1944). Заради заеманите позиции против сърбизирането на македонската езикова норма и безспорния си авторитет той е репресиран от новите югославски власти и е отстранен от научна работа. Въпреки интелектуалните си способности не е допуснат да преподава в Скопския университет, а името му е заличавано от книгите, които той превежда или редактира. Главният кодификатор на новия официален македонски език Блаже Конески е един от главните му гонители. Редица написани и предложени от него произведения са отхвърлени за печат. Едва през 1956 г. е публикувана една учебна македонска граматика и посмъртно през 1962 г. – кратка руска граматика.

Работи като преводач в издателствата „Култура“ и „Просветно дело“ (1945–1947), като учител в икономическия техникум (1947–1948) и в средното медицинско училище (1948–1950) в Скопие. В края на живота си е редови библиотекар в ректората на Скопския университет (1950-1952) и в Народната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ в Скопие (1952–1961).

Съчинения

• Народне умотворине из Jужне Србиje (1925)
• Охридско-преспанска лира (1925)
• Народне љубавне песме из Битоља (1929)
• Стари српски рукописи у Биjелом Пољу (1930)
• Кузман Капидан (1938)
• Подвизитѣ на македоно-одринци презъ 1912-1913 година (Лични спомени и впечатления на доброволецъ отъ IV Битолска дружина) (1943)
• Македонски народни приказки (1944)
• Македонска граматика: за VI одделение и II клас (1956)
• Кратка руска граматика (1962)

Вижте също

• Иван Киселинов

Външни препратки

• Кратка македонска граматика в Scribd

Източници

• Ристески, Стојан. Една необјавена македонска граматика од 1944 година од Ѓорѓи Киселинов. Охрид, 1991.
• Македонска енциклопедија. Скопје, 2009, т. I, 693.