Направо към съдържанието

Владимир Бояджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Бояджиев
български революционер
Роден
Починал
3 август 1956 г. (86 г.)

Учил вСофийски университет
Семейство
Братя/сестриКлимент Бояджиев
ДецаЕлена Станчева
Подпис
Владимир Бояджиев в Общомедия

Владимир Якимов Бояджиев, наричан Момзен,[1][2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Писмо на Владимир Бояджиев като главен български учител във Воден до екзарх Йосиф I Български, 27 ноември 1900 година

Бояджиев е роден в 1869 година в Охрид, тогава в Османската империя. В 1893 година завършва история във Висшето училище в София. Посветен в революционната идея от Христо Матов, влиза във ВМОРО. Публикува в списание „Лоза“. Участва активно в дейността на организацията като учител в Скопие, Сяр, Одрин, Воден и Охрид.[3] Първо преподава в българската екзархийска гимназия в Одрин, а по-късно, като учител в Скопското педагогическо училище е класен наставник на Тодор Александров.

През 1895 година е арестуван от Османските власти в Скопие и прекарва три месеца в затвора Куршумли хан.[4] От 1897 до 1898 година е член на окръжния комитет в Одрин, а по-късно е учител и член на околийските революционни комитети във Воден и в родния му Охрид.[5]

В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание е назначен за директор на охридските училища и е избран за ръководител на революционния комитет.[6]

След залявянето и дешифрирането на пощата на Битолския комитет, е заловен от турските власти в края на 1904 година и през март 1905 година е осъден на 4 години затвор.[7][8] Освободен е при общата амнистия след Младотурската революция от юли 1908 година. Делегат от Охрид е на учредителния конгрес на Съюза на българските конституционни клубове и между 1908 – 1912 година е преподавател в българската класическа гимназия в Битоля.

Мести се в България, където е директор на прогимназията в Костенец (2 години), а след това учител в мъжката гимназия в Плевен (14 години) и окръжен училищен инспектор. Две години е директор на гимназията в Долни Дъбник.

Председател на Плевенското македонско благотворително братство и на Плевенското дружество „Илинден“ (1915 – 1927).

След 1931 година се установява в София. След освобождението на Вардарска Македония, през 1942 година се мести в родния си Охрид, но през 1944/45 година се връща в София, където умира на 3 август 1956 година. Награден е с орден „За гражданска заслуга“.[9]

Владимир Бояджиев е баща на преводачката Елена Станчева (1912 - 2012), съпруга на поета Лъчезар Станчев (1908 - 1992).[10]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
Бояджиев
 
Селвия
Бояджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Василики
Бояджиева
 
Серафим
Бояджиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яким Бояджиев
(около 1830 – ?)
 
Анастасия Чакърова
(1840 – 1819)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Григор Бояджиев
(около 1810 – ?)
 
Фания Симончева
(около 1828 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Бояджиев
(1857 – 1939)
 
Александър Бояджиев
(1880 – 1935)
 
Димитър Бояджиев
(1867 – 1937)
 
Атина Попстефанова
(1874 – 1943)
 
Кръсте Бояджиев
(1870 – 1955)
 
Деспина Коцарева
 
Владимир Бояджиев
(1869 – 1956)
 
Фания Попвасилева
(1878 – 1962)
 
Аспасия Точкова
(1875 – 1954)
 
Климент Точков
(1860 – 1934)
 
Климент Бояджиев
(1874 – 1955)
 
Аспасия Симончева
(1870 – 1928)
 
Панде Бояджиев
(1854 – 1936)
 
Евтим Бояджиев
(1854 – 1936)
 
Фания Грунчева
(около 1860 – 1951)
 
Анастасия Групчева
 
Перикли
Групчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Бояджи
(1908 – 1960)
 
Анджелика Драгулина
(1916 – 1978)
 
Борис Бояджиски
(1915 – 1959)
 
Стефан Бояджиски
(1923 – ?)
 
Живко Бояджиев
(1905 – 1987)
 
Борис Бояджиев
(1902 – 1948)
 
Елена Станчева
(1912 – 2012)
 
Лъчезар Станчев
(1908 – 1992)
 
 
 
 
 
Крум Бояджиев
(1904 – 1974)
 
 
 
Атина Янкулова
(1890 – 1959)
 
Наум Бояджиев
(1880 – 1916)
 
Василка Групчева
(1882 – 1972)
 
Климе Групчев
(1872 – 1944)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атина Бояджи
(1944 – 2010)
 
 
 
Огнен Бояджиски
(1945 – 2017)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Бояджиев
(1926 – 1991)
 
 
 
Румяна Станчева
 
 
 
 
 
 
  • "Свети Наум", публикувано във в-к "Охридъ", брой единствен, Охрид, 8 декември 1943 година
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 68.
  2. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
  3. Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие. София, Издателство „П&П Славейкови“, 1998. ISBN 9549730042. с. 169.
  4. Пейо Яворов, Гоце Делчев.
  5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.
  6. Алманах на българските национални движения след 1878 г., Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2005 г., стр. 268 – 269
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 59.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
  9. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 268 – 269.
  10. In Memoriam – Елена Станчева. booksbg.orgfree.com