Владимир Бояджиев

Владимир Бояджиев
български революционер
Роден	30 септември 1869 г. Охрид, Османска империя
Починал	3 август 1956 г. София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Семейство
Братя/сестри	Климент Бояджиев
Деца	Елена Станчева
Подпис
Владимир Бояджиев в Общомедия

Владимир Якимов Бояджиев, наричан Момзен, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Писмо на Владимир Бояджиев като главен български учител във Воден до екзарх Йосиф I Български, 27 ноември 1900 година

Бояджиев е роден в 1869 година в Охрид, тогава в Османската империя. В 1893 година завършва история във Висшето училище в София. Посветен в революционната идея от Христо Матов, влиза във ВМОРО. Публикува в списание „Лоза“. Участва активно в дейността на организацията като учител в Скопие, Сяр, Одрин, Воден и Охрид. Първо преподава в българската екзархийска гимназия в Одрин, а по-късно, като учител в Скопското педагогическо училище е класен наставник на Тодор Александров.

През 1895 година е арестуван от Османските власти в Скопие и прекарва три месеца в затвора Куршумли хан. От 1897 до 1898 година е член на окръжния комитет в Одрин, а по-късно е учител и член на околийските революционни комитети във Воден и в родния му Охрид.

В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание е назначен за директор на охридските училища и е избран за ръководител на революционния комитет.

След залявянето и дешифрирането на пощата на Битолския комитет, е заловен от турските власти в края на 1904 година и през март 1905 година е осъден на 4 години затвор. Освободен е при общата амнистия след Младотурската революция от юли 1908 година. Делегат от Охрид е на учредителния конгрес на Съюза на българските конституционни клубове и между 1908 – 1912 година е преподавател в българската класическа гимназия в Битоля.

Мести се в България, където е директор на прогимназията в Костенец (2 години), а след това учител в мъжката гимназия в Плевен (14 години) и окръжен училищен инспектор. Две години е директор на гимназията в Долни Дъбник.

Председател на Плевенското македонско благотворително братство и на Плевенското дружество „Илинден“ (1915 – 1927).

След 1931 година се установява в София. След освобождението на Вардарска Македония, през 1942 година се мести в родния си Охрид, но през 1944/45 година се връща в София, където умира на 3 август 1956 година. Награден е с орден „За гражданска заслуга“.

Владимир Бояджиев е баща на преводачката Елена Станчева (1912 - 2012), съпруга на поета Лъчезар Станчев (1908 - 1992).

Родословие

Димитър Бояджиев

Селвия Бояджиева

Василики Бояджиева

Серафим Бояджиев

Яким Бояджиев (около 1830 – ?)

Анастасия Чакърова (1840 – 1819)

Григор Бояджиев (около 1810 – ?)

Фания Симончева (около 1828 – ?)

Анастас Бояджиев (1857 – 1939)

Александър Бояджиев (1880 – 1935)

Димитър Бояджиев (1867 – 1937)

Атина Попстефанова (1874 – 1943)

Кръсте Бояджиев (1870 – 1955)

Деспина Коцарева

Владимир Бояджиев (1869 – 1956)

Фания Попвасилева (1878 – 1962)

Аспасия Точкова (1875 – 1954)

Климент Точков (1860 – 1934)

Климент Бояджиев (1874 – 1955)

Аспасия Симончева (1870 – 1928)

Панде Бояджиев (1854 – 1936)

Евтим Бояджиев (1854 – 1936)

Фания Грунчева (около 1860 – 1951)

Анастасия Групчева

Перикли Групчев

Анастас Бояджи (1908 – 1960)

Анджелика Драгулина (1916 – 1978)

Борис Бояджиски (1915 – 1959)

Стефан Бояджиски (1923 – ?)

Живко Бояджиев (1905 – 1987)

Борис Бояджиев (1902 – 1948)

Елена Станчева (1912 – 2012)

Лъчезар Станчев (1908 – 1992)

Крум Бояджиев (1904 – 1974)

Атина Янкулова (1890 – 1959)

Наум Бояджиев (1880 – 1916)

Василка Групчева (1882 – 1972)

Климе Групчев (1872 – 1944)

Атина Бояджи (1944 – 2010)

Огнен Бояджиски (1945 – 2017)

Владимир Бояджиев (1926 – 1991)

Румяна Станчева

Вижте също

• "Свети Наум", публикувано във в-к "Охридъ", брой единствен, Охрид, 8 декември 1943 година