Направо към съдържанието

Беличани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Беличани (единствено число беличанин/беличанка) са жителите на град Белица, България. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Белица

[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

Тодор Саев.

А

[редактиране | редактиране на кода]
  • Алекса Иванов Сачков (1922 – 1943), български комунист, партизанин[1]
  • Алекси Саев – Марсов, революционер от ВМРО, касиер на селския революционен комитет към 1923 година[2]
  • Асен Илиев (? – 1915), български военен деец, поручик
  • Атанас Ковачев (1872 – 1954), български революционер
  • Ахмед Спанцки – Кундурджиев, член на революционния комитет на ВМРО към 1923 година[3]

Б

[редактиране | редактиране на кода]
  • Борис Николов – Брезов, ръководител на революционния комитет на ВМОРО в селото[4]
  • Борис Теофилев Клементиев (? – 1944), български комунист, партизанин[5]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Васил Илиев (Попилиев), български учител в родното си село през 1872 година[6]
  • Васил Николов Бакъшов (1886 – 1976), член на БКП от 1919 година, участник в Септемврийското въстание в 1923 г. с Белишкия отряд, ятак по време на Втората световна война (1941 – 1944)[7]
  • Васил Николов Кокарешков (1927 – 1944), български комунист, партизанин[8]
  • Васил Поптомов (1874 – 1933), български просветен деец и революционер
  • Васил Теофилов, български учител и революционер
  • Владимир Поптомов (1890 – 1952), български политик

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Андреев (1907 – 2002), български комунист, интербригадист
  • Георги Андрейчин (1894 – 1949), американски, съветски и български политик и журналист
  • Георги Андриянов (1897 – 1932), български революционер, комунист
  • Георги Банков (1845 – 1932), български революционер
  • Георги Бельов (1832 – 1888), български просветен деец и революционер
  • Георги Йосифов Мадолев (1916 – ?), български партизанин, деец на БКП
  • Георги Николов Поптеофилов (1883 – 1916), български революционер
  • Георги Тодоров Мадолев (1919 – 1987), български комунист, член на РМС от 1936, на БКП – от 1944 г., през 1944 г. е интерниран, след Деветосептемврийския преврат работи в „Работническо дело“, в Института по история на БКП и в Централния комитет на БКП[9]
  • Георги Петров (1862 – 1914), български революционер, деец на ВМОК
  • Георги Разсолков (1885 – 1923), български революционер
  • Георги Сергиев – Романски, български революционер от ВМОРО, секретар на революционния комитет в Белица през 1903 година[10]
  • Георги Н. Стефанов Шилев (1878 - след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 1-ва и Интендантска рота на 5-а одринска дружина;[11] на 3 март 1943 година като жител на Белица подава молба за българска народна пенсия, която е е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[12]
  • Георги Трифонов Сачков – Кракра (1924 – 1944), роден на 26 юни 1924 г. в Белица, член на РМС, ятак на Беличката чета, на 8 май 1944 г. минава в нелегалност, загива в сражение с жандармерия в местността Равен на 16 май 1944 г.[13]
  • Гоце Топалов (1911 – ?), български комунист
  • Григор Бояджиев (1870 – 1956), български революционер, деец на ВМОРО и ВМОК

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Димитър Георгиев Даракчиев (1910 – 1944), български комунист, партизанин[14]

З

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Апостолов (1847 – 1926), деец на ВМОРО
  • Иван Апостолов (1924 – 1944), български партизанин
  • Иван Глигов (1872 -1942), български просветен деец[15]
  • Иван Матеев (1854 – 1928), български свещеник и революционер
  • Иван Павлов Алексов (1924 – 1944), български комунист, партизанин[16]
  • Илия Попов (1931 – 2008), професор по автоматика
  • Иван Савев Тричков (1881 – след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Иван Сергеев Тричков (1916 – ?), български комунистически партизанин и милиционер
  • Илия Терзиев, български учител в Лесичево (1876), в родното си село (1876 – 1877) и в Горноджумайско след това, през 1883 година е заточен в Мала Азия[17]

К

[редактиране | редактиране на кода]

Л

[редактиране | редактиране на кода]

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Михаил Д. Саев, български учител в Кюстендил (1872 – 1874) и Соволяно (1874 – 1877)[19]
  • Мария Кокарешкова (1934 – 2021), певица

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Никола Алексиев (1889 – 1957), български просветен деец, писател, фолклорист
  • Никола Банков (1924 – 1944), български партизанин
  • Никола Банков (1890 – 1952), български политик
  • Никола Дюлгеров (около 1864 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО и ВМОК
  • Никола Йосифов Мадолев (1918 – 1944), български комунист, партизанин[20]
  • Никола Саев (1851 – 1926), български просветен и църковен деец
  • Никола Стефанов, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[21]

П

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Саве Георгиев Стенчин (1916 – 1944), български комунист, партизанин[23]
  • Саве Николов Кокарешков (1928 – 1944), български комунист, партизанин[24]
  • Серги Иванов Чонков (1915 – 1944), български комунист, партизанин[25]
  • Стефан Станков (р. 1958), майстор на спорта, републикански шампион на България по самбо 1982 година, спортист №1 на Благоевградски окръг през 1982 година, четвърто място на Световното първенство по самбо в Париж

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Т. Даракчиев, учител в родното си село до 1883, след това заточен в Мала Азия[26]
  • Теофил Николов (1882 – 1940), български революционер и общественик
  • Теофил Попвасилев (1824 – 1903), български свещеник и революционер
  • Тодор Кошов Дюлгеров, член на революционния комитет на ВМРО в Белица през 1923 година[27]
  • Тодор Мадолев – Загорски, началник на селската милиция на ВМРО в Баница през 1923 година[28]
  • Тодор Саев (1872 – 1903), български военен деец и революционер, деец на ВМОК
  • Тома Попилиев (? – 1902), български революционер и духовник

Опълченци от Белица

[редактиране | редактиране на кода]
  • Атанас Данаилов (Данилов) (? – 1896), български опълченец. След Освобождението живее в Дупница.[29][30][31]
  • Величко Апостолов (около 1856 – 1926), български революционер, опълченец
  • Захари Кошов (1869 – 1945), български революционер, опълченец
  • Илия Христов, на 21 май 1877 година зачислен във II рота на I опълченска дружина, на 20 юни оставен за кадър на Втора серия и на 28 юли постъпва във II рота на VIII дружина, изпратен за попълнение на 1 август и на 3 август зачислен в IV рота на I дружина, уволнен на 1 юли 1878 година,[32] умрял преди 1918 г.[33]
  • Лазар Георгиев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
  • Мандил (Мануил) Илиев, български опълченец. Постъпва на 11 май 1877 г. в IV опълченска дружина, II рота, после преименувана в I рота. От 18 март 1878 г. е в едномесечен отпуск в родното си място. На 10 юни 1878 г. умира от тиф в 61-ва военновременна болница.[35][36]
  • Никола Димитров (Димитриев), изпратен в лагера на Опъчението от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в IV опълченска дружина, на 6 юли е преведен в X, на 16 юли в I рота на VIII дружина, а на 5 август във II рота на I дружина, уволнен на 8 юни 1878 година[37]
  • Никола Топалов, български опълченец и революционер
  • Серафим Филипов (1858 – 1939), български опълченец

Починали в Белица

[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Белица

[редактиране | редактиране на кода]
  • Исмаил Гералийски – Джамбаза, български революционер от ВМРО, член на революционния комитет в селото[38]
  • Матей Янчов, български свещеник в селото между 60 и 90-те години на XIX век[39]
  • Никола Г. Шаламанов – Горски, български революционер, войвода на селската чета на ВМРО през 1923 – 1924 година[40]
  • Светослав Саев (1899 – ?), български военен деец, по произход от Белица

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 89
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 63.
  3. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
  4. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 20.
  5. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 89
  6. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 287.
  7. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 40. Посетен на 28 август 2015.
  8. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 89
  9. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 253. Посетен на 2 септември 2015.
  10. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 83.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 643.
  12. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 136.
  13. ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 238.
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 89
  15. ↑ Иван Иванов. Датата на раждане е променена от 1871 г. на 1872 г. (26 август 1872 г.), а датата на смъртта е 29 юни 1942 г., като се изходи от ръкописната книгата, която е написал „История на село Говежда“ и се съхранява в читалище „Пробуда 1927 г.“ село Говежда, обл. Монтана.
  16. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 89
  17. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 648.
  18. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 93.
  19. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 580.
  20. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 89
  21. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 49.
  22. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 89
  24. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 89
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 89
  26. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 182.
  27. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 39.
  28. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 42.
  29. ↑ Дупнишките опълченци. №14 Атанас Данаилов (Данилов) // voivodi.eu. Посетен на 6 юни 2024.
  30. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, 1997. с. 293, № V.284.81.
  31. ↑ НБКМ-БИА, кол. 47-I, п.д.288
  32. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 211.
  33. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  34. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  35. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 86, № IV.351.18.
  36. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  37. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 72.
  38. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 34.
  39. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 721.
  40. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Беличани&oldid=12529084“.