Илия Попов
| Илия Попов | |
| български духовник | |
| Роден |
1790 г.
|
|---|---|
| Починал | 1862 г.
|
Илия Попов, известен като Дели Папаз, е български просветен и църковен деец, възрожденец.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Попов е роден около 1790 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя. Чичо е на Теофил Попвасилев и на Георги Бельов. Попов става свещеник и е виден белишки общественик, който ръководи борбата за самостоятелна българска църква. Служи само на български език и заради това влиза в остър конфликт със самоковския владика. По инициатива на Илия Попов в 1835 година е построена църквата „Свети Георги“ и е отворено килийно училище в Белица.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| поп Васил | |||||||||||||||||||||||||
| Никола Попвасилев | Илия Попов (1790 — 1862) | ||||||||||||||||||||||||
| Георги Бельов (1832 — 1918) | Теофил Попвасилев (1824 — 1902) | ||||||||||||||||||||||||
| Никола Поптеофилов (1855 — 1918) | Лука Поптеофилов (1865 — 1911) | ||||||||||||||||||||||||
| Георги Николов (1883 — 1916) | Теофил Николов (1882 — 1940) | ||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 139.
