Никола Поптеофилов
| Никола Поптеофилов | |
| български революционер | |
| Роден |
1855 г.
|
|---|---|
| Починал | 1918 г.
|
Никола Поптеофилов Николов Мелийчин (изписване до 1945 година: Никола попъ Теофиловъ) е български просветен деец и революционер от Вътрешната революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Поптеофилов е роден в 1855 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя. Баща му свещеник Теофил Попвасилев се занимава с революционна дейност и поддържа връзки с Васил Левски и Тодор Каблешков,[2] брат му Лука Поптеофилов и синовете му Георги Николов и Теофил Николов са дейци на ВМОРО.[3]
Никола Поптеофилов учи в родната си Белица и в Пловдив. Няколко години работи като учител в Белица, след което се занимава с търговия с едър рогат добитък и посещава панаирите в Сяр, Солун, Драма.[1] В 1876 година става член на Разложкия революционен комитет, подготвящ въстание в областта.[1][4] След провал е арестуван с татко си, чичо си Георги и други дейци и затворен в Мехомия, а по-късно в Неврокоп. Освободен е след откуп.[1]
Умира в Белица в 1918 година.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| поп Васил | |||||||||||||||||||||||||
| Никола Попвасилев | Илия Попов (1790 — 1862) | ||||||||||||||||||||||||
| Георги Бельов (1832 — 1918) | Теофил Попвасилев (1824 — 1902) | ||||||||||||||||||||||||
| Никола Поптеофилов (1855 — 1918) | Лука Поптеофилов (1865 — 1911) | ||||||||||||||||||||||||
| Георги Николов (1883 — 1916) | Теофил Николов (1882 — 1940) | ||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 320.
- ↑ Томовъ, Лазаръ. Лука попъ Теофиловъ (Мелийчинъ) // Илюстрация Илиндень 4 (8 (38). София, Издание на Илинденската Организация, Мартъ 1932. с. 8.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 142.
- ↑ Т., Л. Теофилъ Николовъ. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 11 - 12.
