Георги Мадолев
| Георги Мадолев | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Георги Йосифов Мадолев с псевдоним Стефан е деец на Българската комунистическа партия, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Мадолев е роден на 13 март 1916 година в Белица. В 1934 година влиза в БКП.[1] През 1937 година става член на Околийския комитет на партията.
Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. През юли 1942 година влиза в Белишката чета „Яким Цоков“, а през 1943 година става политически комисар на Партизански отряд „Никола Парапунов“.[2] Брат му, Никола Йосифов Мадолев (1918 - 1944), също е партизанин, загива в битка на 15 май 1944 година.[3] Известно време е редактор на партизанския вестник „Работническо знаме“.
След Деветосептемврийския преврат Мадолев следва политиката на БРП (к) по въпросите за културната автономия на Пиринска Македония в периода 1944-1948 година. В 1946 година пише брошурата „Към решение на Македонския въпрос“.[4]
Според Стоян Германов като председател на Областния комитет на Отечествения фронт
| „ | Мадолев е един от най-решителните проводници на македонистката политика за ограмотяване и налагане на новопоявилия се „македонски език“. Често пъти той казвал „който не желае да учи македонски език, ей му я България“.[5] | “ |
През 1945 година Мадолев става първият главен редактор на вестник „Пиринско дело“.[6] От 1945 до 1946 е завеждащ отдел в областния комитет на БКП. Между 1946 и 1948 е председател на Областния комитет на ОФ за Благоевград. Югославските македонисти разчитат на антибългарския македонизъм, който те съзират сред отделни амбициозни партийни функционери в областта. Така, на Мадолев се внушава, че той може да бъде първият министър в югославското правителство. След разрива между Тито и Сталин през юли 1948 година е отстранен от всичките си постове.[7] От 1948 до 1950 е председател на Околийския народен съвет в Разлог. По време на вътрешно-партийните репресии през 1949 г. е като един от главните свидетели в скалъпения съдебен процес срещу Трайчо Костов [8]. От 1953 до 1957 година работи в Софийския градски народен съвет, а между 1957 и 1963 е в Националния съвет на Отечествения фронт. От 1963 до 1968 е секретар на Върховния читалищен съюз. В периода 1968-1971 е председател на Републиканския съвет за лекционна пропаганда, а после до 1976 негов подпредседател.[1] Автор на мемоарна книга озаглавена „Парапуновци“.[9][1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 253. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, стр. 29
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 89
- ↑ Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 52.
- ↑ Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-84-8. с. 80.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 235.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 815. (на македонска литературна норма)
- ↑ Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно) Архив на оригинала от 2013-01-04 в Wayback Machine. – www.archives.bg
- ↑ Мадолев, Георги. Парапуновци. София, Военно издателство, 1980.
