Никола Саев
| Никола Саев | |
| български просветен и църковен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Атанас Саев |
Никола Атанасов Саев е български просветен деец и духовник от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Саев е роден в разложкото село Белица, тогава в Османската империя. Завършва Кюстендилската гимназия и екзархийските курсове за църковни служители в Пловдив. Учител е в Карнобат (1873 – 1874), Сяр (1874 – 1875) и село Калугерово (1874 – 1875). Участва в Априлското въстание в 1876 година. След разгрома му е арестуван, но успява да се освободи с подкуп.[1]
Заминава за Пловдив, където става свещеник. Служи в Карабунар.[1]
След освобождението на България учителства в Белица, но през 1883 година заради противодържавна дейност е заточен в Мала Азия. През 1890 година Саев е назначен от екзархията за председател на Неврокопската българска общината. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.[2]
В 1900 година отново е учител в Сяр, където участва активно в борбата срещу гъркоманията. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[1]
След разгрома на въстанието, отново се установява в Калугерово.[1] По-късно е учител в Кара Мусул, а след това във Ветрен. В 1908 – 1909 година е учител в Неврокоп. Между 1911 и 1917 година е екзархийски архиерейски наместник в Мехомия.[3][1]
Негов син е революционерът Атанас Саев.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 580.
