Стоян Саев
| Стоян Саев | |
| български лекар и общественик | |
| Роден |
20 септември 1928 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Стоян Константинов Саев е български лекар, основоположник на българската анестезиология, интензивно лечение и реанимация,[1] деец на Българския Червен кръст.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Саев е роден на 20 септември 1928 година в София в семейството на юриста Константин Саев (1890 – 1969) и учителката Дона Иванова (1895 – 1958). Принадлежи към големия белишки род Саеви. Учи в училище „Иван Денкоглу“, в Трета прогимназия в София и завършва Първа софийска мъжка гимназия в 1946 година. В 1952 година завършва Висшия медицински институт в София, хирургичен профил.[3]
От 1952 до 1954 година работи в хирургичното отделение на Първостепенна окръжна болница в Шумен. През юли 1954 година завежда и хирургичното отделение на градската болница в Омуртаг. През август 1954 година постъпва на работа в Катедрата по болнична хирургия на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) като ординатор. До 1956 година работи като хирург, а след това се заема с анестезиологична работа, отначало към Катедрата по болнична хирургия, а след това в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия на ИСУЛ, Научно-преподавателска група и Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение, на която от 1968 година е ръководител. От 1965 година е редовен доцент.[3]
В 1959 година Министерството на народното здраве го изпраща на едногодишен курс по анестезиология със степендия на Световната здравна организация (СЗО) в Анестезиологичния център на СЗО и Университета на Копенхаген. След това специализира в Катедрите по анестезиология в Швеция и Англия.[3]
В 1963 година защитава дисертационен труд „Клинична смърт в условията на хирургическата работа“ и става кандидат на медицинските науки, а в 1973 година защитава дисертационен труд „Реанимация на дишането и кръвообращението в условията на първа помощ“ и става доктор на медицинските науки.[3]
В 1972 година, след създаването на Медицинска академия, работи в нейните Катедра по анестезиология и реанимация, Секция по анестезиология, реанимация и интензивно лечение на НИССЗ, на която от 1976 година до 1987 година е ръководител, и Катедрата по анестезиология и интензивна медицина на Медицинския факултет ВМИ – София от 1987 година, като е неин ръководител от 1989 година до пенсионирането си през 1994 година. От 1974 година е професор.[3]
Създател е на специалността „Анестезиология“ и основен лектор по нея от 1956 година в курсовете за специализация и усъвършенстване в системата на ИСУЛ и после на Медицинска академия и Медицински факултет. Саев е основател и председател е на Научното дружество на анестезиолозите в България.[3]
Преподава като гост-лектор в Анестезиологичния център на СЗО и Университета на Копенхаген, в Майнц, Москва, Любляна, Ханой, Атина, Хания. Съветник е на Световната здравна организация по изграждане на анестезиологията в регионалните бюра в Индия, Монголия, Северна Корея и Виетнам.[3]
Академик е на Европейската академия по анестезиология от 1980 година, член на Английския кралски колеж по анестезиология от 1984 година, почетен член на анестезиологичните дружества на Югославия, Полша, Виетнам, Румъния, СССР, България.[3]
Саев е заслужил деятел на Българския Червен кръст и е избран за негов председател в 1992 година, преизбиран на длъжността в 1995 и 1998 година.[3] Той е един от създателите на Водноспасителната служба на БЧК.[2][3] Председател е на Републиканската комисия по водно спасяване към БЧК.[3] В 1994 година България е съучредител на Международната федерация по водно спасяване и професор Саев е избран за вицепрезидент на Европейския клон на федерацията.[4] Член е на директорския комитет на Световната федерация по водно спасяване и вицепрезидент на Световната федерация по водно спасяване за Европа, пожизнен член на нейния Дирекционен съвет. Член е на Консултативната комисия на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец.[2]
Носител е на Ордена на Големия рицар по водно спасяване, на медал на Световната федерация по водно спасяване за Европа.[2] Народен орден на труда, ордени на Турския Червен полумесец, Испанския Червен кръст, Монголското министерство на здравеопазването.[3]
Автор е на над 350 научни труда.[2][3]
Женен е за лекарката Милка Любенова Минчева-Саева.[3]
Умира на 1 август 2015 година.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Христо Саев | Атанас Саев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Саев (1862 – 1936) | Тодор Саев (1872 – 1903) | Георги Саев | Никола Саев (1851 – 1926) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Саев (1899 – ?) | Найден Саев (1896 – 1977) | Любен Саев (1904 – 1997) | Венера Саева | Константин Саев (1890 – 1969) | Атанас Саев (1883 – 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян Саев (1928 – 2015) | Георги Саев (1931 – 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лекарските емблеми // 12 май 2022 г. Посетен на 31 декември 2024 г.
- ↑ а б в г д е In memoriam : Почина проф. д-р Стоян Саев (1928-2015 г.) // Бюлетин. Български Червен кръст, 5 - 18 август 2015.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Проф. д-р Стоян Константинов Саев, дмн, кмн // Медицински факултет - София. Посетен на 31 декември 2024 г.
- ↑ Някои дати от историята на водното спасяване // Български Червен кръст. Посетен на 31 декември 2024 г.
| ? | → | председател на Българския Червен кръст (1992 – 2001) |
→ | Христо Григоров |
