Любен Саев
| Любен Саев | |
| български артист и педагог | |
.jpg) Любен Саев, преди 1940 година | |
| Роден |
27 ноември 1904 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Константин Саев |
| Братя/сестри | Найден Саев Светослав Саев |
| Други роднини | Тодор Саев (чичо) |
| Любен Саев в Общомедия | |
Любен Константинов Саев е български драматичен артист и театрален педагог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Любен Саев е роден на 27 ноември 1904 година в Ески Джумая (днес Търговище)[1] в семейството на свещеника и революционер от Македония Константин Саев, който живее в този град от 1903 до 1905 година.[2] През 1930 година завършва класа на Николай Масалитинов в драматичната школа към Народния театър в София. През 1936 година прави специализация в Академията за театрално изкуство в Рим, а през 1942 година – по сценична реч в Берлин. През 1960 година взима диплома за висше образование по актьорско майсторство във ВИТИЗ.
Актьорската му кариера започва още през 1926 година в Художествения театър в София. През 1927 година е в трупата на театъра в Лом. От 1930 до 1966 година играе в Народния театър, а от 1966 до 1986 година – в театър „Сълза и смях“.[1]
Сред по-значимите роли в театъра, които Любен Саев изпълнява, са тези на:
- Владиков в „Хъшове“ от Иван Вазов,
- Доменико Сориано във „Филомена Мартурано“ на Едуардо де Филипо,
- Жадов в „Доходно място“ от Александър Островски,
- проф. Зоненбург в „Немци“ от Леон Кручковски,
- Колчо Слепецът в „Под игото“ от Иван Вазов,
- Кулигин в „Три сестри“ от Антон Чехов,
- Найден в „Майстори“ от Рачо Стоянов,
- Орландо в „Както ви харесва“ на Уилям Шекспир,
- Фердинанд в „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер,
- Шалаш в „Любов“ от Пол Жералди.[1]
Освен театрален актьор, Любен Саев има роли и в киното. Играе във филмите „Последният рунд“ от 1961 година и „Началото на деня“ от 1975 година.[3]
Между 1930 и 1956 година се изявява и в рециталите на кръжеца „Живо слово“, председателстван от актрисата Невена Буюклиева. Междувременно е режисьор-постановчик и в Столичния куклен театър. Сред постановките му там са „Вълшебният галош“ от 1952 година със сценарист Георгий Матвеев и „Славеят“ от 1954 година със сценарист Пенчо Манчев и музика от Атанас Бояджиев.[4]
От 1945 година Саев е преподавател по техника на говора в Държавната театрална школа (днес НАТФИЗ), като от 1961 до 1981 година е доцент по сценична реч. През 1970 година публикува книгата си „Техника на говора“.
През 1951 година е удостоен с Димитровска награда, през 1978 година – със званието „народен артист“, а през 1984 година получава орден Народна република България – I степен.[1]
Почива на 1 април 1993 година.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Христо Саев | Атанас Саев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Саев (1862 – 1936) | Тодор Саев (1872 – 1903) | Георги Саев | Никола Саев (1851 – 1926) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Саев (1899 – ?) | Найден Саев (1896 – 1977) | Любен Саев (1904 – 1997) | Венера Саева | Константин Саев (1890 – 1969) | Атанас Саев (1883 – 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян Саев (1928 – 2015) | Георги Саев (1931 – 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 12
- ↑ Жечева, Магдалена. „...Вече е свършен факт затварянето на театралния салон...“ // Поляница96. Дружество на писателите в Търговище. с. 148.
- ↑ Филмография на Любен Саев, bgmovies.info
- ↑ Репертоар от 1950 до 1959 година, официален сайт на Столичен куклен театър
|
