Тома Попилиев
| Тома Попилиев | |
| български духовник и революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 27 септември 1902 г. (стар стил)
|
| Семейство | |
| Деца | Васил Поптомов Владимир Поптомов |
Тома (Томе) Попилиев Василев е български духовник и революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя. Баща му Илия, с прякор Дели Папаз, е свещеник, архимандрит в Белица.[1] Томе става български екзархийски свещеник, който в продължение на 15 години е начело на българската черковно-училищна община и е един от водачите на ВМОРО в Белица.[2][3] Убит е от османските власти при опожаряването на Белица след .
На 17 септември (стар стил) 1902 година поп Тома Василев отива уж по църковни работи в град Мехомия, а всъщност да провери положението на затворени революционери, пренасящи оръжие. На връщане към Белица е проследен от заптии и при Бачевската река е удушен и хвърлен в една урва, която носи името Поптомовото дере.[4]
След смъртта на поп Томе и опожаряването на Белица по време на Илинденско-Преображенското въстание, семейството, начело с майката Павла Поптомова, бяга от селото.[5]
Негови синове са революционерът Васил Поптомов[4] и българският политик Владимир Поптомов.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Поптомов (Белица, Разложко) // Енциклопедия на български родове, 12 февруари 2018 г. Посетен на 8 декември 2020 г.
- ↑ а б Тюлеков, Димитър. Политическият мит за „македонско малцинство“ в България. Благоевград, Македонски научен институт, 2007. ISBN 954-8187-72-8. с. 42.
- ↑ Боков, Георги, Митко Иванов, Надка Гюркова. Върхове на българската журналистика, Наука и изкуство, 1972, стр. 193.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 330.
- ↑ Боков, Георги. Владимир Поптомов – човекът, комунистът, държавникът, журналистът. София, Партиздат, 1981. с. 28.
