Серафим Филипов
| Серафим Филипов | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Серафим Филипов е български опълченец (1877 – 1878) от Македония.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 15 април 1858 година в село Белица, Разложко, тогава в Османската империя. Около 1875 година отива в Румъния, където работи като чирак.[1]
Постъпва в Българското опълчение на 11 май 1877 година, зачислен е в IV дружина, II рота, преномерирана по-късно в I рота. През август е ранен в боевете за защита на прохода Шипка. След лечение във военна болница е изпратен в X дружина в село Стара река, Сливенско, на продоволствие, а през февруари 1878 година е изпратен обратно в своята сружина. Уволнен е на 14 юни 1878 година.[1]
След Освобождението се заселва в село Лесичово, Пазарджишко. Служи като полицейски стражар в източнорумелийската милиция известно време, занимава се и със земеделство и кръчмарство. От 1927 година живее в София.[1]
Умира на 12 януари 1939 година в София.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 212, № IV.916.5.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ БИА-НБКМ, Кол. 47-II, п.д. 77.
