Димитър Ничев

Димитър Ничев
	Димитър Ничев
български общественик
Роден	Велес, Османска империя
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Награди	„Свети Александър“

Димитър (Диме) Тодоров Ничев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Димитър Ничев е роден в град Велес, тогава в Османската империя. Баща му е занаятчия, но успешно издържа и четирите си деца да завършат българските гимназии в Солун. Сестрата на Димитър Сава Ничева (1883 – 1940) се установява в София през 1900 година и се жени за фелдшера Стоян Узунов. Заради революционна дейност Димитър Ничев е осъден от османската власт на 101 години затвор^[1].

Чета на Димитър Ничев, 18 ноември 1906 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Диме Ничев	Велес		завърнал се
2.	Велко Апостолов	Попадия	Велешка
3.	Спиро Филипов	Прилеп
4.	Илия Тод. Жалбев	Велес
5.	Никола Гелов	Велес
6.	Гьошо Йорданов	Дърлевци	Велешка
7.	Коле Панов	Сълп	Велешка
8.	Милан Иванов	Куманово		завърнал се
9.	Никола Христов	Велес
10.	Никола Николов	Папрадище	Велешка
11.	Димо Недев	Фариш	Тиквешка	завърнал се
12.	Пано Петрушов	Ново село или Ново село	Велешка	завърнал се^[2]

През 1909 година, след контрапреврата в Цариград, Ничев взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като сърбоманите са изключени.^[3] В 1912 – 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.^[4]

След началото на Балканската война на 21 октомври 1912 година влиза в местната управа на Велес като околийски началник, заедно с Крум Зографов като полицейски началник и Александър Мартулков^[5].

През декември 1912 година Ничев участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Петър Попарсов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Крум Зографов и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.^[6]

През Първата световна война е запасен поручик, взводен командир в Дванадесета артилерийска бригада. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „Св. Александър“ V степен.^[7]

Умира след 1918 година.^[8]

Бележки

↑ Биография на Академик Георги Стоянов Узунов, син на Сава Ничева Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., взето от www.worldnn.com на 27.04.2012 г.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
↑ Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
↑ ТЕРОРОТ И ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЈАТА ВО ЈУГОИСТОЧНА МАКЕДОНИЈА МЕЃУ 1912—1913 Г., взето от belteror.wordpress.com на 27.04.2012 г.
↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 24; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 247-248
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.

[1] Биография на Академик Георги Стоянов Узунов, син на Сава Ничева Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., взето от www.worldnn.com на 27.04.2012 г.

[2] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47

[3] Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.

[Кандиларовъ_156-4] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.

[5] ТЕРОРОТ И ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЈАТА ВО ЈУГОИСТОЧНА МАКЕДОНИЈА МЕЃУ 1912—1913 Г., взето от belteror.wordpress.com на 27.04.2012 г.

[6] Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.

[7] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 24; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 247-248

[8] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]