Ново село (община Чашка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.
| Ново село Ново Село | |
| — село — | |
  Ново село | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 368 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1413 |
| МПС код | VE |
| Ново село в Общомедия | |
Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Азот, на 30 километра югозападно от град Велес.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Георги“ е възрожденска.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ново село Запад (Novo-Selo-Ouest, за да се отличава от другото велешко Ново село (днес на територията на община Велес), отбелязано като Ново село изток) е посочено като село с 15 домакинства със 73 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Ново Село (Хасъ Ени Кьой) има 125 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ново село има 128 или 200 българи екзархисти (едните данни са за Ново село, но не е ясно кои).[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Ново село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хас Еникьой (Has Jenoköj) като българско християнско село.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ново село
Пано Петрушов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Ничев[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Печков, Петар. Цркви оставени само на божја милост // Ти реков ми рече. Посетен на 22 януари 2019.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
| |||||||||||
