Лисиче (община Чашка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лисиче.
| Лисиче Лисиче | |
| — село — | |
  Лисиче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Надм. височина | 332 m |
| Население | 159 души (2002) |
| Пощенски код | 1413 |
Лисиче (на македонска литературна норма: Лисиче) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от административния център Чашка. Църквата в селото „Свети Никола“ е дело на Андон Китанов.[1] Освен нея има и манастир „Свети Илия“.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лисиче (Lisitché) е посочено като село с 27 домакинства и 122 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 560 жители българи християни и 35 турци.[4]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 19 от 77 къщи в селото през 1902 година признават Цариградската патриаршия.[5] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Лисиче има 22 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лисиче (Lissitché) има 464 българи екзархисти и 152 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско начално училище с по един учител и 27 и 12 ученици съответно.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Лисиче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Лисиче (Lisiče) като българско християнско село.[9]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Васил Ив. Дяконов от Скопие е български кмет на Лисиче от 22 септември 1941 година до 9 май 1942 година. След това кметове са Петър Т. Динов (23 май 1943 - 21 декември 1942), Йордан Спиров Дуков от Ърбене (21 декември 1942 - 8 ноември 1943), Александър Дим. Черногорски от Скопие (8 ноември 1943 - 18 декември 1943), Тодор Ценов Вълчев от Горна Митрополия (18 декември 1943 - 12 август 1944) и Кирил Ан. Групчев от Охрид (12 август 1944 - 9 септември 1944).[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лисиче
Темелко Манев, 57-годишен, 3-та и нестроева рота на 5-та одринска дружина[11]
- Починали в Лисиче
- Иван Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев[12]
- Илия Савов Коев, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Чашкарска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 418.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 130
| |||||||||||
