Оморани
| Оморани Оморани | |
| — село — | |
 Църквата „Св. св. Константин и Елена“ | |
  Оморани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 471 m |
| Население | 143 души (2002) |
| Пощенски код | 1414 |
| МПС код | VE |
| Оморани в Общомедия | |
Оморани (на македонска литературна норма: Оморани) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, в северните склонове на планината Бабуна.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Оморани е село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Оморани (Omorani) е посочено като село с 16 домакинства.[1] Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1895 година. Край селото е разположена манастирската църква „Свети Никола“.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Оморани има 780 жители българи християни и 120 турци.[3]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 96 от 113 къщи в селото през 1902 година признават Цариградската патриаршия.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Оморане има 87 сръбски къщи. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Габровник (Gabrovnik) живеят 136 българи екзархисти, 768 българи патриаршисти сърбомани и 6 цигани и в селото работят българско и сръбско училище.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хоморан (Homoran) като смесено село на наскоро посърбени българи и турци.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Оморани
Коце Оморанчето, велешки войвода на ВМОРО
Никола Оморански, сърбомански четнически войвода- Никола Оморанли, свещеник във Велес в 1839 г.
Васил Антевски (1904 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
- ↑ Парохија Градско - цркви и манастири // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120-121. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
| |||||||||||
