Църница (Велешко)
- Тази статия е за селото в Северна Македония. За растението вижте черница.
Църница Црница | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Чашка |
Църница[1] или Църници[2] (на македонска литературна норма: Црница, Црници) е бивше село в Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на Църничката река на изхода на прохода през планината Бабуна, на пътя Прилеп – Велес, южно от Степанци. Принадлежи на областта Изворско.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Църница е село в Прилепска кааза на Османската империя.
Турчинът Алия Абдулче от Църница в края на XIX век овладява района на прохода и тероризира селата Степанци, Присад и Кърстец. Убит е от Глигор Соколов.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Църници има 86 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Църница е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 8 къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) през 1905 година в Църници (Tzernitzi) има 64 българи екзархисти.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Църница
- Димко К. Чавлев (? – 1905), четник от ВМОРО, загинал в сражение с турци при Църници[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Topografska Karta JNA 1: 25.000.
- ↑ а б Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ Трбић, Василије. Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког. Књига друга. Београд, 1996. с. 85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
|