Баница (община Чашка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
Баница Бањица | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Чашка |
Надм. височина | 321 m |
Население | 55 души (2002) |
Пощенски код | 1413 |
Баница в Общомедия |
Баница (на македонска литературна норма: Бањица) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от административния център Чашка. Църквата в селото е „Възнесение Господне“ („Свети Спас“).[1]
Етимология на името
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]На 5 km западно от Баница, на доминантен рид със заравнен връх, са развалините на късноантичната крепост Кале.[3]
В местността Мерата са открити останки от римска вила рустика.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баница (Banitza) е посочено като село с 27 домакинства и 122 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Баница има 260 жители, всички българи християни.[6]
В началото на XX век цялото селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баница (Banitza) има 176 българи екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Баница (Banjica) като българско християнско село.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Баница
- Петър Костов (1877 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Никола Досев[10]
- Македоно-одрински опълченци от Баница
- Андрей Ордев (1872 – 1913), Четвърта рота на Осма костурска дружина, убит в Междусъюзническата война на 6 юни 1913 година при Говедарник[11]
- Димитър Василев, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[12]
- Н. Тодоров (1889 – ?), Солунски доброволчески отряд[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Археолошки наоѓалиште „Мерата“ // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-10-21. Посетен на 20 октомври 2017.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 57
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 523.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 712.
|