Смиловци (община Чашка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Смиловци.
| Смиловци Смиловци | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Смиловци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 612 m |
| Население | 20 души (2002) |
| Пощенски код | 1414 |
| МПС код | VE |
| Смиловци в Общомедия | |
Смиловци (вариант Смилевци, на македонска литературна норма: Смиловци) е село в Северна Македония, в най-южните части на областта Азот.
География
[редактиране | редактиране на кода]До 2004 година Смиловци е част от община Извор, но след новото административното деление на Северна Македония от август 2004 и окрупняването на много от общините Смиловци е включено в община Чашка. Селото е разположено в планината Бабуна в подножието на Щърби камен.
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Смиловци е посочено като село с 18 домакинства с 85 жители българи и 200 мюсюлмани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Смилевци има 350 жители българи християни.[2] Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смиловци живеят 216 българи екзархисти.[3]
След Илинденското въстание в селото се засилва сръбската пропаганда. В 1907 година, под натиска на въоръжените сръбски чети цялото село, състоящо се от 36 къщи, се обявява за сръбско и признава върховенството на Цариградската патриаршия. След Хуриета от 1908 година Смиловци отново преминава под ведомството на Българската екзархия.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Смиловци (Smilovci) като българско християнско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители северномакедонци.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298, 302.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 март 2008
| |||||||||||
