Направо към съдържанието

Крива круша (община Чашка)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Крива круша.

Крива круша
Крива Круша
— село —
41.6003° с. ш. 21.6236° и. д.
Крива круша
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаЧашка
Географска областАзот
Надм. височина559 m
Население2 души (2002)
Пощенски код1413
МПС кодVE

Крива круша (на македонска литературна норма: Крива Круша) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес. Църквата в селото е „Света Богородица“.[1]

В XIX век Крива круша е село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крива круша (Criva Croucha) е посочено като село с 13 домакинства и 54 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Крива Круша има 155 жители, всички българи християни.[3]

Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крива круша (Kriva-Kroucha) живеят 152 българи екзархисти.[4] През 1907 година деецът на сръбската пропаганда в Македония войводата Йован Бабунски изпраща заплашителни писма до селяните от Крива круша да се откажат от Българската екзархия.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Крива круша са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Крива круша (Krivakruša) като българско християнско село.[7]

Родени в Крива круша
  • Арсо Панов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[8]
  1. Чашкарска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008. Посетен на 28 април 2015.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 291 – 292.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.