Ораов дол
| Ораов дол Ораов Дол | |
| — село — | |
 | |
  Ораов дол | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 783 m |
| Население | 3 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Ораов дол в Общомедия | |
Ораов дол (или понякога книжовно Орахов дол или Орехов дол, на македонска литературна норма: Ораов Дол) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Азот, в северните склонове на планината Бабуна, на 45 километра югозападно от град Велес. Църквата в селото „Свети Никола“ е дело на Яков Зографски.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ораовдо (Oraovdo) е посочено като село със 154 домакинства и 512 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Ораховъ Долъ има 512 жители, всички българи християни.[3]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 32 от общо 90 къщи в селото стават сърбомански през 1895 година.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ораов дол има 33 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораховдол (Orahovdol) има 456 българи екзархисти и 256 българи патриаршисти сърбомани, като в селото работят и българско, и сръбско училище.[6] След Младотурската революция от 1908 година 50 сърбомански къщи се връщат към Българската екзархия.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Орахов дол (Orahovdol) като наскоро посърбено българско село.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ораов дол
Пано Филипов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[8]- Секула Ораовдолски (1882 – 1912), български революционер, войвода на ВМОРО
- Стефан Митрев, български свещеник във Велешка епархия между 1864 и 1908 година[9]
Стоилко Иванов (1920-2003), югославски партизанин и деец на НОВМ- Темелко Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов[10]
- Починали в Ораов дол
- Трайче Петкановски (1919-1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 174.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ а б Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296, 302.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 424.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
| |||||||||||
