Секула Ораовдолски
Секула Ораовдолски | |
български революционер | |
Роден |
1882 г.
|
---|---|
Починал |
Секула Христов, известен като Ораовдолски,[1][2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Секула Христов е роден около 1882 година във велешкото село Ораов дол, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Става четник при Панчо Константинов в 1904 година, когато заедно с Велко Попадийски и Дачо Йотов убива вуйчо си поп Чуря, поставил се в услуга на сръбската пропаганда в Македония. Четата на Секула Ораовдолски участва в епичното сражение на Ножот през юли 1907 година. През ноември 1911 година става велешки районен войвода с помощник Петър Лесев.
В 1912 година при подготвяната от България и Сърбия обща война срещу Османската империя сръбските чети в Македония получават наставления от Белград за помирение с българските. В началото на януари Секула Ораовдолски получава писмо от началника на сръбските войводи във Велешко Василие Търбич, с което го моли да се срещне със сърбоманския войвода Никола Оморански в село Мокрени. Четата на Секула се отзовава и на 6 януари отива в Мокрени, но попада в засада и в сражението войводата е тежко ранен. Секула се установява в село Бистрица, за да се лекува, но след предателство от сърбомани, на 18 януари селото е нападнато от потеря и Секула Ораовдолски загива.[3][4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 86.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
- ↑ Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, стр. 181-184
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 180.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 336.